Да си поговорим за времето?
Не е като да няма за какво друго, но от банална запълваща тишината тема, метеорологичното време става все по-актуален предмет на разговори. С много основателни причини.
Една от тях, според моята скромна персона е, че не сме говорили достатъчно за времето преди. Затова се юрваме към закъснели мерки и живеем в екстремни условия, които започват да изглеждат необратими.
Под “време” да се разбира промяната в климата, глобалното затопляне и всички свързани проблеми с това. Именно при променящият се климат времето в Европа става все по-екстремно. Толкова много, че започваме да свикваме с пожарите, за които чуваме в страни като Италия, Португалия, Гърция и Испания.
Лятото, което е в разгара си вече ни показа горещи вълни, суша, наводнения и пожари.А едва сега посрещаме август!
Цялостната картинка е песимистична. Едва ли има някой, който да не вижда голямото влияние на тези промени върху европейското население, икономика и най-вече природа. За да е по-лесно ще дам прост пример в България – снежните месеци в планините намаляват и сняг започва да вали след Коледа, а така се променя количеството вода, с което разполагаме през годината.
Нашето (на човеците като индивиди и на страните като политика) адаптиране към изменението на климата и по-добрата ни подготовка са от ключово значение, според “Европейската агенция за околната среда”, които наблюдават екстремните метеорологични условия.
Горещите вълни, опасни за човешкото здраве стават по-чести, по-дълги и по-интензивни. Опитайте се да си спомните последните 2 лета.
В Южна Европа, например има повече от 60 летни дни, които са опасни за човешкото здраве, което води до по-голям брой смъртни случаи и хоспитализации, особено сред възрастните и хора със заболявания. Горещите вълни са най-смъртоносните екстремни метеорологични явления на стария континент и нарастващата уязвимост на населението изисква спешно мерки. Тази уязвимост най-просто казано всъщност са две неща: застаряването и урбанизацията.
Една от мерките по препоръка на агенцията е хората да бъдат подготвени, но на мен ми прави впечатление, че малко живеем година за година. Както нас ни “изненадва” снега през зимата, така ми се струва, че и страните като Гърция и Испания реагират на пожарите, без да виждат връзка с минали сезони. Сякаш не знаят какъв климат имат и до какво водят сухите ,горещи периоди със силни ветрове.
През миналата година горските пожари в Европа бяха вторите най-лоши след 2000 г., с над 5000 km2 (два пъти площта на Люксембург) изгорени площи през юни, юли, август и засегната рекордна площ от защитени природни територии по “Натура 2000”.
Истината е, че всички държави-членки на ЕС, както и Исландия, Лихтенщайн, Норвегия, Швейцария и Турция имат въведени национални политики за адаптиране към промените на климата. Не всички успяват да увеличат т.нар. зелени и сини пространства в градовете, което реално може да понижи температурите. Зелените са дърветата, а сините – вода. Урбанизацията все още води по точки.
У нас също не смятам, че имаме успех с приемането на климатичните промени или пък с някакви мерки. Все още се борим със силно замърсения въздух и забравяме, че лятото крие много рискове и тук.
А именно опазването и разширяване на горските масиви е един от най-ефективните механизми за борба с климатичните промени, чиито последици преживяваме сега. И те ще стават все по-трудни за преживяване в следващите години, ако няма рязка промяна в нашите населени места.
Корупцията в София е направила така, че да не търсим виновници при природни бедствия. И да си затваряме очите за всякаква сеч. Това е само едната страна на многоъгълника от проблеми. За съжаление все по-малко се гледа сериозно на хората, които продължават да повдигат темата у нас, особено с оглед на политическата обстановка. Така, докато кервана си върви ние ще страдаме с всяко лято все повече и повече, без да си даваме сметка за годините пропуски. Защото нито политически ще имаме позитив в следващата една година, нито в екологичен план. Въпреки съгласието ни по всички европейски пактове, у нас няма истинска визия за вземане на мерки. Крайно време е за действия и решителна промяна в политиката, така че тя да бъде във възможно най-голяма степен резултатна за адаптирането ни към климатичните промени.
Всяка жива твар оставя своя отпечатък върху планетата, но в природата има баланс. Животните и растенията не могат да нанесат щетите, които нанасяме ние. А пък ние сме единствения вид живи същества, които разбират, осъзнават и могат да мислят за това. И могат да се коригират. И точно ние сме виновни за това, което се случва с околната среда. И докато все още има хора, които не вярват в климатичните промени, земята ни гори на толкова много места по толкова много съпътстващи климата причини… И това е просто много тъжно.
Leave A Comment