Място край морето: Навлохос

Широк плаж, малък и китен град. Е, с обичайните сергии и заведения за нашето море, но пък как без тях?

Освен обичайното, обаче в Обзор има въздух, има пространство, хубав парк, площад с фонтани и някоя друга забележителност. Екопътека „Калето“ е също добра идея, за да съчетаете природата с морето и да избягате за малко от шума на курорта. Девствена растителност и свеж прохладен въздух след доза плаж не звучи ли като наистина добра комбинация?

В Навлохос, както е първото име на Обзор, беше учудващо приятно за мен. Може би, защото не исках и тази година морето ни да е на наша земя и може би, защото не съм фен на тривиалните курорти, какъвто бях сигурна, че е Обзор.

Но ми хареса. А за това със сигурност има няколко виновници, които заедно сътвориха пълноценното ми преживяване и заедно ще пазим ценни спомени:

• >природата
• >компанията
• >сина ми

Преди да романтизирам нещо, което на пръв поглед изглежда съвсем обикновено и дори скучно (море в Обзор), се чувствам длъжна да отбележа, че морето с малки деца носи своите отличителни белези – карахме се, наказвахме се, викахме, хабихме нерви.

За всички без деца – наслаждавайте се на всяка песъчинка на което и море да почивате, защото идва един момент в живота, в който гласа ви се превръща в саундтрака на плажа, но не в хубавия смисъл.

Причина 1.

Хотелът ни беше заобиколен от балкан с гъста гора. Гледката беше прекрасна. Заклевам се – няма по-вкусни кафе и закуска, когато пред теб величествено стои Стара планина.

Не само това – заобикаляше ни река, а плажа (който беше на 60 секунди пеша) беше широк, чист и красив. Вечер се чуваха песните на всякакви насекоми, птици и други гости на хотела, но гледките успяваха да компенсират всичкия нежелан шум. През вечерта небето често бе безкрайно ясно със звезди, които почти можех да пипна, ако се просегна. А луната спеше, когато аз не или как прекарах една нощ втренчена в луната без никаква обяснима за мен причина, но за безсънието си и какви мерки взимам ще разкажа друг път.

Природата за фон и като част от изживяването определено има своя тежък принос тук.

Причина 2.

Продължавам с най-важното. Онова,което ни отведе в Обзор – компанията. Морето ни беше сигурно и осигурено от момента, в който разбрахме, че най-добрия приятел на мъжа ми, който му е и адаш и когото всички наричаме “Адаша”, ще бъде в България през юли. Контекстът не е никак малко – те са приятели от деца, адски близки са били и сега поддържат тази връзка. Адаша живее в САЩ и се виждат веднъж на 5 години (плюс-минус). Когато аз се запознах с него беше именно едно такова връщане, а това бе през далечната 2017 година, та понякога са и повече от 5 години.

Предполагам всеки си дава сметка колко е трудно да поддържаме връзка, въпреки всички технологии ,които ни карат да си мислим, че все сме близо без значение хилядите километри, но всъщност не сме. Имаме значителна разлика във времето, имаме деца, натоварен живот и чуванките ни се разреждат с времето. Разбираемо е, но пък не се отчуждаваме, което е не само ценно, но и живо доказателство за това истинско и добро приятелство.

Така, Адаша ни събра в Обзор заедно със семейството на братът на мъжа ми (Павката, Ани и Мати), за да прекараме всички време заедно и да се видим. Компанията ни беше доста добра – 6 възрастни и 2 деца.

Братовчедите Анди и Мати си играеха заедно всеки ден – дали на плажа, край басейна или насред ресторанта за тях не беше от значение. И двамата се влюбиха в Адаша и Елън (годеницата на нашия приятел, която е едно прекрасно младо момиче от САЩ с най-миловдиното излъчване на света) и се разтапяха от щастие в игрите с тях. Не само те се радваха на компанията им. За кратките ни 3 вечери престой мъжете успяха да прекарат повечето време заедно, а аз да опитам да опозная Елън. Прекарахме си весело и интересно. Насладихме се на всичко, което предлага Обзор, включително и малкия лунапарк, който лично мен ме отведе в спомените ми от Димитровград през 90-те, но и беше мястото, на което Анди изпита за първи път тръпката и щастието от качване на Виенско колело.

Благодарение на факта, че комуникирахме на български и английски, Анди проявяваше все повече интерес към хората, които изглеждаха различно или пък чуваше, че говорят на друг език. Това е и причината да питаме персонала от хотела, а и от ресторантите навън откъде са. Още през първата ни вечер навън в пицарията, която избрахме се запознахме с момиче от Украйна, което беше много мило и прие със сълзи думите ни, че е добре дошла в България и че я подкрепяме. Подарих й една марка, която дълго пазих от Украйна. Прегърнахме се два пъти. Беше мило.

А любопитството на Анди растеше и се възползваше от моето владеене на чужд език, за да питаме хората разни неща. Аз съм му личен преводач.

Питахме две момичета от хотела на закуска от коя страна са – Узбекистан бе отговора. После гледахме къде е на картата страната им. Географията се оформя като полезен интерес в Анди на този етап, но нека се върна към компанията ни. Прекарахме наистина забавни дни заедно и това нямаше да е възможно без устоялото във времето и географията приятелство, което се разраства все повече.И точно компанията направи така че да няма значение дали сме в Обзор, дали сме край морето или не.

Искрено се надявам да успеем да отидем на сватба в САЩ, която ще се състои на датата, на която с мъжа ми ще празнуваме 10 години от нашата.

Ще бъде страхотен начин да отбележим празника си. Нали?

Четири звезден хотел Казабланка

All inclusive със сигурност не е моето, но беше истински удобно заради децата. Честно казано не останах очарована от хотела, най-вече заради чистотата и странното решение да оставят стаите по боядисан бетон, по който не само се вижда всяка песъчинка, но и се пързаля и не е никак приятно за стъпване. И то в хотел, който не предлага чехли в стаите.

Самият хотел (като база) е хубав и голям, дори и да има какво да се желае. Предлага много услуги и наистина няма как да ти е скучно – водна гимнастика, занимания за деца, стая с конзолни игри, площадка,тревни площи за игри, билярд, тенис на маса, джаги, тенис корт, бар до басейна. И със сигурност пропускам нещо.

Храната беше сравнително разнообразна всеки ден и вкусна. Или поне нещата, които опитахме. За мое съжаление рибата не беше много на почест, а имах такова очакване (все пак…морето), а и нямаше плодове за закуска, което също мислех, че ще има без да имам основателна причина за тия си очаквания. Хапването между закуска и обяд, както и следобед беше ОК. Обслужването от гледна точка на персонала – също.

Такива места винаги ме карат да се замислям как ли се дават звездите на хотелите у нас и защо разликата между 4 и 5 е толкова космическа в общия случай..?

Причина 3.

Сина ми, който е почти на 5 годинки. И да, беше наказан и навикан още първия ден на морето, поради простата причина, че тръгваше сам към водата без да каже на никого, което е опасно.

Просто много се забавлява в морето и има точно нула търпение да чака каквото и когото и да е било. Той е и причината да се обръщам назад към спомените си с голяма, топла усмивка, защото неговата неподправена радост от всяко пътуване е неизмеримо щастие за мен. Дори самото пътуване е забавно с него. Неговата връзка с морето наистина заслужава всяка година да се отбелязва, защото е чиста и истинска, и няма как да не ме накара да се засмея и да ликувам за неговото удоволствие. Тази кратка почивка за него бе важна, не само защото се запозна с Адаша и Елън, чрез мен говореше с тях на английски и обогати каталога си от познати хора и думички на чужд език, но и за първи път се изкефи в басейн и за първи път се качи на Виенско колело.

След това за първи път се качи и вози и на влак…Не защото колата ни е закъсала. Морето ни мина без такива проблеми. Но набързо. Когато си с някой, с който се виждаш веднъж на 5-6 години, времето прекарано с него винаги ти се струва малко и недостатъчно. И чувството за несправедлисвост към времето удря през кръста малко по-късно.

Препоръчвам ли Обзор? – Да!

Препоръчвам ли хотела – Да, ако търсите All Inclusive.

Препоръчвам ли All Inclusive – Не. Изберете си пълно преживяване, а не мързеливата опция.

За повече онлайн съдържание, лишено от реклами и любов къ блогосферата: ЦЪК