Лисабон е много повече от културна гореща точка в Европа. Градът, който олицетворява израза “любов от пръв поглед”. Лисабон е верен на своите традиции и завладяващата си история, и ври и кипи мултикултурна атмосфера, от която е трудно да си тръгнеш. От pastel de nata до фадо музиката в подлезите – това е моето приключение, наречено Лисабон в 4 работни дни.
Пътуването и целта
Пътуването ми започна в неделя в 10 сутринта, когато тръгнахме към летището и завърши в 23 часа (местно за Португалия време) в 5 звезден хотел в богаташкото предградие на Лисабон.
София – Мюнхен – Лисабон с 5 часа престой на летището в германския град, с полуизтощени батерии и на двата телефона и никакво зарядно. На летището в София бяха така мили да ми вземат ръчния багаж и да ми го предвижат до крайната дестинация без допълнително заплащане и аз така се зарадвах, че съвсем не помислих за външната батерия, която остана в сака ми, както и за факта, че ще имам нужда от зарядно в следващите часове. Мога да кажа само, че вече добре познавам летището в Мюнхен. И още, че Париж отвисоко е като кокетна палитра с много асиметрични и малки форми, пълни с всеки цвят и нюансите му сенки за очи, руж, пудра, хайлайтър. Но толкова за очарованието на това да седиш до прозореца за сега.
На борда на самолета до Лисабон се запознах с италианец, който също като мен пътуваше към работна среща за няколко дни. Обичам да си говоря с хората, докато пътувам и винаги научавам по нещо. Полетът приключи бързо и пътищата ни бързо се разделиха, но не и без стикер на блога, който очаквам да бъде залепен някъде из Рим. Последните минути на полета имаха за фон най-приказната гледка…
В никакъв случай не препоръчвам моето пътуване, но ако има как да видите Лисабон отвисоко вечер – не се колебайте дори за миг. Всяка блещукаща светлинка, като част от един огромен светещ организъм ще те очарова!
Искрено съжалявам, че не успях да снимам това, което ми се иска да опиша, но е просто невъзможно да го облека в думи. Пулсът на страната ме посрещна и ме обвзе още там в небето. Дори пътя от летището до хотела ми бе осеян от блещукащите светлинки, което само удължи огромното удоволствие, което изпитвах.
Целта на пътуването ми бе глобалната среща на движението, което в България наричаме Щедрият Вторник или Giving Tuesday. Представители на над 80 страни от цял свят се събрахме, за да споделим опит, идеи и да намерим общо решение на предизвикателствата, пред които се изправя деня на щедростта във всяка страна.
Ден 1 (понеделник)
Събуждането в един от най-добрите хотели в страната определено има своя чар – картичката с прогнозата за времето за деня на леглото, шоколадчето и за всичко това по-късно 🙂
На закуска не познавах никого, тъй като голяма част от хората за моята глобална среща все още пътуваха и пристигаха в този ден. Обслужването бе като за 50 звезди и както си хапвах сама влязоха добре облечени две двойки с прекалено много деца, които се настаниха на съседните две до моята маса. По-късно разбрах, че съм закусвала до кралски наследници.
Веднага след кафето, питателната и вкусна закуска се отправих към океана, който е само на десетина минути от хотела и е безбожно красив и могъщ.
Плажната алея и тичащите сутрин хора, дишащите, както и възрастния господин, който вървеше с танцова стъпка и си пееше, а погледа му изпиваше женските форми наоколо. Всички тези хора в понеделник сутрин създават усещането за безвремие, спокойствие и фадо уют.Разходката ми беше изключително приятна, сякаш успях да се потопя в атмосферата на града веднага. Въздухът изпълни дробовете ми и промени някакви структури в тялото ми. Тогава се влюбих не само в плажа, океана и дори времето, но и в хората наоколо, които умеят не просто да бъдат част от пейзажа, а да са център в чуждо изживяване. Има нещо в португалците, което го няма при другите хора. Още не знам какво.
Преди да продължа с останалата част от деня и приключението ми, е редно да разкажа за хотела, който играе важна роля за цялото изживяване.
Джеймс Бонд, истински шпиони и много кралски семейства. Както пише и на сайта на хотела “Няма бъдеще без традиции”.
Когато прекрачиш прага на Palacio Estoril и консиержа ти задържи вратата, вече пътуваш през историята на хотела. А тя е забележителна! Повече за нея ще намерите в Patreon, а след това малко и в Instagram (world_of_geri).
Казано накратко – Португалия запазва неутралитет по време на втората световна война и хотела, както и небезизвестното казино (в близост) стават притегателна сила и най-логично безопасно място за шпиони от различни страни. Това съвсем не изчерпва добрата история. Няколко кралски фамилии отиват в изгнание в Estoril, който става известен като „Брегът на кралете“ (включително и българската).
Хотел Palácio става дом на многобройни членове на европейските кралски особи и свърталище на британски и германски шпиони, които често са се срещали в бара на хотела. По-късно тези истории за интриги и шпионаж вдъхновяват известни романисти и режисьори и хотелът служи като декор за филма за Джеймс Бонд „В тайните служби на Нейно Величество“.
Ден първи продължи с обяд в близкото ресторантче до парка с казиното, с част от колегите ми от Колумбия, Коста Рика, Мексико и къде ли още не. Там научих, че бирата в Лисабон е малка, но пък е хубава и си отива на климата.
Вечерта се събрахме в прелестната градина на хотела за коктейл, последван от опознавателна вечеря за всички представители на движението Giving Tuesday. Съвсем скоро ще разкажа част от историите, които събирам все още на различни хора. Всички те са вдъхновяващи!
Ден 2 (вторник) – първи работен
Целият ден премина в множество презентации, срещи, групова работа из хотела в различните зали за събития и конференции. По време на презентациите преди обед времето беше лошо и през огромните прозорци виждах палмите и мрачното небе. Не съжалявах, че трябва да работя в не толкова хубавото време, но когато слънцето се появи малко преди да отидем за обяд, тогава се почувствах като в онзи епизод на “Приятели”, в който всички са в Барбадос за речта на Рос – The One in Barbados.
Може би е излишно да казвам, че храната в хотела бе феноменална…
След цял ден работа, вечеряхме в ресторант наблизо на брега, където продължавах да се запознавам с още и още нови хора от цял свят. А гледката бе удивителна!
Виното, което във всеки един ресторант не спират да наливат също трябва да се пробва! На всяко едно място, на което бях не успях да видя дъното на чашата си, защото сервитьорите не те оставят с празна чаша. Още повече, ако си отпил 2-3 глътки, те веднага идват да ти долеят. Успях да снимам само две бутилки вино от две различни вечери, но със сигурност ще ги потърся в София. Бяха доста добри!
А и наскоро научих за приложението Wine – Searcher, с което да намираш вино, да сравняваш реколти, цени от различни места и да четеш ревюта. След като започнах да го използвам, надявам се лесно ще намеря виното от Португалия.
Бялото вино през лятото винаги е добра идея, особено подсладено с резени портокал или ягоди.
Ден 3 (сряда)
Цветовете на Лисабон в цялата им прелест най-сетне се разкриха и за мен. А те са като във филм на Уес Андерсън. Това бе първия ден, в който втората част от работния ни ден премина извън хотела и имах шанса да видя повече от града и да науча повече за него. Град, който съчетава перфектно всеки възможен цвят с различните енергии на хората, които те карат да почувстваш набор от позитивни емоции, без да си направил особено усилие. Мога да опиша Лисабон като вечно пълен хладилник със спокойствие и безгрижие. Докато пътувах с автобус към покрива на сградата, където продължихме работата си ( The FLAT), в ляво беше океана и спретнати луксозни къщички на хълма сред гъста, тъмно зелена гора в дясно.
И разбира се, мостовете, които подминах ми взеха акъла. Трябва да споделя поне за “25-ти април”, който свързва Лисабон с Алмада. По него се движат не само автомобили, но и влакове.
Лесно може да се объркаш, че си в Сан Франциско, тъй като моста много прилича на онзи висящ “Голдън Гейт”. Всъщност, построен е от същата американска компания, така че приликата в дизайна никак не е случайна.А да прекараш “златният час” на покрива на сградата над река Тахо с небе, наситено на памукови облаци в най-топлите нюанси на синьо и лилаво, е най-прекрасния завършек на който и да е работен ден!
Ден 4 (четвъртък) – последен
Работата ни приключи преди обед и след вкусен и питателен обяд се отправихме към Синтра, който е на 25 километра от Лисабон. Синтра е много добре свързан със столицата с обществения транспорт, което го прави идеална дестинация за еднодневна екскурзия.
Град на световното наследство, разположен в природен парк, в който не можеш да пропуснеш колоритния дворец Пена и градините, както и инициационния кладенец на Quina de Regaleira. За съжаление нямахме много време, за да разгледаме града, но и това, което видях бе великолепно! Аз не успях да посетя пъстроцветният дворец Пена, защото предпочетох да изпия по една бира с момичетата от Украйна и Турция, но имението “Кинта Де Регалейра” също бе внушаващо и е задължително за посещение. Дворецът (имението) надмина очакванията ми, особено невероятните му градини в този спокоен и слънчев ден. Отличава се с екстравагантна фасада, лабиринт от тунели и пещери, градини с изумителна растителност и кладенец, превърнал се в символ на двореца. Кладенецът наподобява кула, обърната наопаки. Историците смятат, че пресъздава деветте кръга на Ада. Спираловидна стълба отвежда дълбоко към земята, а през отвора й проникват снопове светлина и мистичност. Мястото е крайно вълнуващо!
След това екстравагантно преживяване и един сладолед по-късно, се отправихме към Cabo da Roca – най-западната точка на Европа и най-великата гледка, която съм виждала! Там над бушуващите вълни на Атлантическия океан, придружени винаги от силен вятър, можеш да рефлектираш или просто да изключиш съзнанието си и да се отдадеш на божестсвената красота на природата. В най-естествения й вид, така е да ти секне дъха.
Силният вятър ме накара да се замисля дали не е това люлката на ветровете. Беше непосилно в един момент да виждам къде стъпвам, защото косата ми хвърчеше наоколо.
Заставайки на ръба, няма как да не изпиташ чувството, че се намираш на края на света. И без значение колко и какви снимки направиш, те никога няма да уловят прелестта и величието на това място, нито ще могат да предадат това уникално чувство.
Именно от това място португалските мореплаватели са потегляли на дълги пътешествия в търсене на нови земи и богатства. До началото на XV век наистина са вярвали, че това е краят на света.
В близост до нос Cabo da Roca се намира „Плажът на мечките“. Още един красив плаж, до който се стига трудно, но определено си заслужава усилията. Местните разказват легенда за него, че преди хиляди години, когато Земята все още била покрита с лед, там живяла мечка със своето малко мече. Когато ледът започнал да се топи, Господ казал на всички животни да напуснат бреговете и да се преселят във вътрешността на континента, но мечката отказала, понеже това било родното ѝ място. Именно тогава той я превърнал в голяма стръмна скала, а нейното малко мече в друга, по-малка.
А на друг плаж (отново наблизо), минавайки с автобуса, видях десетки кайтсърфисти, изпълнили ивицата с пъстрите си “хвърчила” към дъските и спрени наоколо бусове. Като картичка, което е валидно за всяка гледка, която запечатах в съзнанието си.
Приключението продължи към ресторант Monte Mar, който перфектно съчетава привилегированото си местоположение на Guincho Road с вкусове направо от морето. Там, на терасата на брега бе последната ни вечеря. Отново с много вино в чаши, които никога не оставаха празни и много истории и смях. Има нещо във величието на водата, което трудно може да се обясни, но при всеки поглед хвърлен към океана имах чувството, че всеки момент ще се покаже на повърхността кит, който ще отбележи присъствието си на това магично място.
След залеза, сбогуванията и виното, на малки групи се върнахме в хотела, където пихме по една последна чаша преди да се отправим кой откъде е (буквално). За разлика от много колеги, нямах план за оставане повече в Португалия, но знам, че ще се върна със сигурност. Полетът ми бе в петък рано сутринта, по време на който имах възможността да осмисля наистина какво невероятно приключение бе това.
Предстои да споделя още от историите на хората, които срещнах, още за хотела и още да си помечтая да се върна скоро!
Leave A Comment