Днес е ден на онова джазирано удоволствие за ръждясали души, готови за премяна, ама не съвсем.
Издържал изпитанията на XX век, джазът продължава да вдъхновява, провокира, вълнува и създава бурни вълни от емоции. Той е свобода, която се усеща. Не се описва с думи, дори с ноти…И всичките му стилове и липса на фиксирани правила в музиката го доказват.
“Какво е джаз? Човече, ако питаш, никога няма да разбереш.”
Джазът до края на вселената. Ако някога метеорит удари планетата ни и всичко, което познаваме бъде погубено, в галактиката ще се рее, сред милиард звезди тих джаз. Защото джазът, подобно на класическата музика е безсмъртен, но за разлика от нея прави всичко с щипка стил, добавен пениз и намигване.
Похвално е, че все още споровете бушуват дали джаза е битова музика или по-скоро бутикова, но едно е ясно като фалшива кристална топка – това е стил, който те гъделичка и в най-затънтените ти емоции.
Дори самата думата носи мелодична наслада, скрита зад мистерия и някакъв малък хаос. Ребусът “джаз” или произхода на думата води до значителни изследвания и историята ѝ е добре документирана. Смята се, че е свързан с „жасм“, термин от жаргон, датиращ от 1860 г., който означава „пеп, енергия“. В тези години, в зората на джаза, думата се изписва и по няколко различни начина: jaz, jas, jass, jasz или jascz. Аз лично харесвам jasz. Както и да е, етимологията ѝ не е установена.
Най-ранният писмен запис на “джаз” е в статия от 1912 г. в „Лос Анджелис Таймс“, в която бейзболен питчър описва хвърляне, което той нарича „джаз топка“, защото тя се клати. Използването на думата в музикален контекст е документирано още през 1915 г. в „Чикаго Дейли Трибюн“.
Любопитна е и теорията, според която думата идва от jism или gism означаващи висок дух, енергия. Защото и двете са характерни за All that Jazz.
В днешно време, особено у нас, джаз музиката има нова и наистина интригуваща функция – прави те различен и забележим в музикалния хаос, в който се намираме. Музикалната сцена в България не се развива все още така, както ни се иска и много трендове, но и смислени движения се появяват при нас с известно закъснение. Джазът, обаче като стар жанр, възраждащ се често къде от вкус, къде от градски събития, къде от чиста хипстърия, ти дава статус, който автоматично те отличава в тълпата. Защото да си джазмен означава, че си приел и носиш гордо не само историята на музиката, но и всичко онова, което е променил в света, за да стигнем до тук. Защото джазът е обяснение в любов, което не се постига добре с думи, но се чувства от двете страни. Така е и с джазмените в обществото – без нужда от обяснение, а само чувството, което ти носи света на джаза. Сякаш изпитваш наново всичко онова, което си, когато си чул Майлс Дейвис за първи път – уникално усещане за лекия живот, воден от свободата.
Нюорлийнският джаз някога (онзи първия) е бил забавление на черната работническа класа – музика за танци, паради и погребения. Изпълнявал се е по кръчми, клубове за хазарт и публичните домове, а днес джаз музиката е статут. И продължава да носи всички ценности, с които се е появил.
На тазгодишния фестивал в Южния парк не забравяйте, че сте част от красива история по ноти, вечна и безсмъртна, независеща от обществените нагласи и личния ви статус. Защото на джаза не му пука дали пиете Просеко като на изискан пикник, той само се влива в кръвта ви, за да почувствате нещо ново и вълнуващо. Подобно на тръпката от първата целувка, лекия гъдел в стомаха и омекването на капачките на коленете.
Моята история с джаза е такава – право в капачките. Не мислех, че ще ми хареса стил, в който всички инструмнети в един оркестър свирят едновременно. Така си мислех за джаз музиката и ми се струваше като главоболие. Но любовта ми бе мигновена. Умът ми се остави да бъде отвлечен и оставен в плен на магията, за която ми трябваше време да разгадая и все още не съм. Като лента със скоростта на светлината се върнаха накуп всички емоции, които съм изпитвала, когато съм гледала любимите си стари филми. Музиката ми десйтва така и понякога е опасна за мен. Изведнъж сцени със задимени и затъмнени клубове изплуваха, мафиоти, облечени като за корицата на Vouge, черно бели неприлични целувки и сутрешни бели чаршафи,скрили срамежливи усмивки.
Джазът остана с мен дълго, дори и без да си пускам у дома музиката, макар че често я слушам докато работя. А когато бях по майчинство периодически гледах джаз концерти, които ме връщаха към летните флиртове на младостта (онази преди 30).
И не пропускайте днес, в световния ден на джаз музиката да почетете трите безспорни богини:
Ела Фицджералд
Нина Симон
Арета Франклин
Не забравяйте да подкрепите свободното онлайн пространство и добрия сторителинг: ЦЪК
Leave A Comment