Голямото събитие, с което посрещам лятото, макар и малко по-рано, отколкото трябва – кинофестивала в Кан. Межу 16-27 май ще се състои най-вълнуващия за мен филмов фестивал и този, който поставя началото на трепетното очакване на лентите, които искам да гледам. Както и началото на новия сезон на награди.
Още на 13 април бе публикувана официалната селекция на 76-тото издание на Festival de Cannes.
Festival de Cannes е открит е за първи път на 1 септември 1939 г. с филма „Гърбушкото от Нотър Дам“. Датата обаче се оказва съдбовна не толкова за провеждането на фестивала, за съжаление, защото именно тогава нацистка Германия напада Полша и започва Втората световна война. Фестивалът се възражда по-късно през 1946 г. и отново се провежда през септември, но след това се организира всяка година през месец май.
Фестивалът ще бъде открит с новия филм на Джони Деп “Жана дю Бари”. В режисирания от французойката Майуен (гледайте DNA, ако не сте) , той играе френския крал Луи XV – първата голяма роля за Джони Деп след съдебния процес с бившата му съпруга Амбър Хърд за физическо насилие. Филмът е извън съревнованието, но ще бъде прожектиран в първата вечер на фестивала на 16 май и в същия ден ще тръгне по кината във Франция. Дългоочакваната реабилитация на любимия ми Джони ще започне именно там, което поставя едно силно начало за новата страница в кариерата му след скандалите.
76-тото издание на филмовия фестивал е събрал 19 филма, които ще се състезават за наградата “Златна палма”. Сред тях са “Съвършени дни” на Вим Вендерс, “Старият дъб” на Кен Лоуч и “Чудовище” на Хирокадзу Корееда. Новият филм на Уес Андерсън също е сред селектираните със състава си от страхотни актьори. Филмът, за който разбира се нямам никакво търпение, защото Андерсън е един от малкото гений на нашето време. Комедията “Asteroid City” е разказ за ученици и техните родители, които се оказват под карантина в измислен затънтен американски град в пустинята.Само това и неповторимия стил на режисьора са достатъчен тийз за всеки истински фен. Сценарият на филма e дело на Андерсън и Роман Копола, който е доказано сработен с режисьора, тъй като двамата вече имат 4 ленти зад гърба си.
Новият филм на Мартин Скорсезе “Убийците на цветната луна” с участието на любимите му Леонардо ди Каприо и Робърт де Ниро също е в официалната селекция. Лентата е с дължина над 3 часа и подозирам, че за пореден път ще гледаме (когато стигне в кината у нас) една задълбочена история със завършени персонажи.
Световната премиера на “Индиана Джоунс и реликвата на съдбата”, който е последния филм от поредицата за Инди ще се състои на фестивала. Харисън Форд ще получи специална награда, но за съжаление ще представи единствения филм за легендарния приключенец без Стивън Спилбърг. Лично аз не разбирам защо сагата продължава, но за всеки влак си има пътници.
Педро Алмодовар ще представи късометражната лента “Strange Way of Life” с Педро Паскал и Итън Хоук. Продукцията е включена в официалната селекция за късометражни филми. Това със сигурност ще е една любопитна лента, а за феновете на късите филми ще е едно сладко очакване.
За поредна година само си мечтая да бъда на това магично място, заобиколена от артистите, на които съм се възхищавала през целия си живот. Дори само с прожекциите на избраните филми бих се задоволила, докато спя на плажа, вместо да се прибирам в някоя луксозна хотелска стая с осигурена закуска…
Искрено се надявам, че един ден ще се озова в Кан и ще видя всичкия този блясък, който покрива изкуството на киното. Не че ми трябва блясъка, но за мен червения килим в Кан винаги е бил най-добрият. Най-добре подбраните, обмислени, стилни и класни тоалети съм виждала през екрана именно на онези стълби, покрити с червен килим. Бъдещите трендове дебнат от лазурния бряг!
А официалния постер на фестивала тази година е божествен! Сякаш съм го избрила аз – стара снимка на лента.
Кот д’Азур, 1 юни 1968 г.
Актрисата Катрин Деньов на плажа Пампелон, близо до Сен Тропе, за снимките на “La Chamade” от Ален Кавалие, адаптиран по романа на Франсоаз Саган.
Тя играе Лусил, която води светски и повърхностен живот, изпъстрен с лекота и вкус към лукса. Като сърцето на киното, което e Фестивалът в Кан за мен, сърцето на седмото изкуство – на неговите художници, професионалисти, аматьори, преса – бие като барабан в ритъма на неотложността, която налага неговата вечна природа.
Официалният постер, който ползвам и аз в този текст, е създаден от Хартланд Вила (Лионел Авиньон, Стефан де Виви) от снимка на Джак Гарофало на снимачната площадка на “La Chamade”.
Leave A Comment