Помня едни славни, макар и някак срамни времена на опиянение, което продължаваше до изгрева , който реално не виждахме и спяхме по 3-4 часа, така че в късния обяд да сме готови за живота отново.

 И тук имам предвид “готови” като само с един душ, някакви дрехи и минимален грим можех да изляза за обяд, да се разходя навън или да си почивам у дома, докато стане време за новата нощна фиеста, без да ми е особено зле физически, психически или да изпитвам емоционален катарзис.

Времената на бясната младост, която не ти дава никакви обяснения, а минава като влакът-стрела, за да се обръщаш към нея в мили спомени, които понякога ти се струват далечен блян. Дори понякога се чудя наистина ли ми се е случило всичко това или толкова често съм била на дъното на бутилките, че само отблясъците, които са ми били спомен на сутринта са били достатъчни, за да изградя дивите си пиянски истории от преди 10-12 години. Безпаметно пропилени ценни дни или щури спомени за цял живот (колкото е останало) – въпрос на възприятие е. Аз отдавна съм избрала второто, не защото романтизирам алкохолизма или нещо такова, а защото наистина беше времето, бяха хората и местата да прекаляваме не само с чашките, разбира се. С емоциите, с разговорите, с целувките, с размяната на гаджета, с танците, експериментите.

Беше весело и безпроблемно – поне физически. Просто леко замайване, което често минава с едно хапче или повече сън. Поне повече от 3 часа.

Енергията на 20 -те ми години е втори вагон на влака-стрела. Особено сутрешната. А онази, която имах след тежки нощи е в първа класа и пие мартини с насмешка.

Махмурлукът на 30+ е адското наказание за всяка бира в повече, която съм дръзнала да изпия. Хейт за това! Толкова е зле, че в такива моменти съм на ръба да повярвам в Бог, защото само той раздвава сурова справедливост (ако вярваш в невидимия човек, който живее на небето и те наблюдава 24/7).

Обикновено махмурлука ми сега е в комбинация с малко сън, което прави дните ми жестоко предизвикателство, започващо с жажда,която не съм познавала преди. По принцип пия много вода, но жаждата на сутринта след много алкохол и малко сън ми напомня за съществуването на пустините, които не съм посещавала, но за които всички знаем с какво са известни най-много.

Неистова жажда, сякаш не минава без значение колко чаши изпия, е първото пъкълно изживяване, с което започва всеки махмурлучен ден, който мога да наричам накратко АД. Следват сърцебиене, на ръба на паник атака за всяка преминала за секунди мисъл, за която има вероятност да съжалявам. Продължава с вълни в стомаха, всякакво физическо неразположение. Болки в мозъка, в гънките му, в миглите дори!

Всичко и всички изведнъж стават най-дразнещите на света, а всеки шум се превръща във флекс в главата ми. Заклевам се – чувам уайфая! И всеки шум сякаш забива игличка между гънките в мозъка ми, докато в същото време тялото ми се бори с умората без особен успех. Всичко това, разбира се, е една тиха мъка, която изживявам сама, докато съм мама в събота или неделя сутрин или пък докато се опитвам да се концентрирам в оперативката в офиса.

И двата сценария са като най-кървавата сцена от всеки филм на Тарантино. И вероятно е също толкова болезнено и за гледане.

Когато си родител много бързо осъзнаваш, че на детето ти не му пука (а и то не знае), че имаш махмурлук или не си се наспал. Затова и на 1 януари е истинска трагико комедия в който е да е парк, на която и да е детска площадка. Децата са наспани и искат да си играят навън, без значение, че мама и татко са спали общо 3 часа и 15 минути, интоксикирани са още и искат да умрат от писъците на всички деца наоколо.

Забавно е, но е толкова мъчително в същото време, че ясно виждаш и разбираш всички торбички под очите, кафета в ръцете и изнервени гласове.

Откакто съществува алкохолът, го има и махмурлукът.

И така до безкрай. Страх ме е да мисля какво ли е да си пил една чаша вино в повече, когато си на 40 и повече.

Защото махмурлука на 30+ изисква да си вземеш болничен за 3 дни, ако не искаш да удължаваш агонията си с работа и социализиране.

Впечатлително е как в миналото са се борили с махмурлука. Е, не е имало професиите, които упражняваме днес и не са били толкова урбанизирани пространствата, които обитаваме, но болката е същата.

Защото някои неща просто не се променят.

В древна Асирия (възникнала в горното течение на река Тигър в планинските райони на Североизточна Месопотамия), например, са смилали човките на птици и са ги смесвали със смола от растението смирна. То се използва предимно за парфюми и в медицината , а в течната му форма на смола, особено в комбинация и с птичи човки, е било толкова неприятно, че светкавично е лекувало всякакви неразположения.Включително махмурлук.

Трябва да призная, че е доста хитра стратегия, макар че не мисля, че съм готова да изпробвам нещо подобно, вярвам, че ще се намерят ентусиасти, които да го направят.

Струва ми се, че това, което практикуват в Пуерто Рико е лесно за прилагане и далеч по -привлекателно. Там разчитат повече на превенцията, а именно “лимонените подмишници”. Натъркваш подмишниците си с лимон или лайм и така тялото ти остава хидратирано, така че дори и да не пиеш вода с алкохола, няма да страдаш толкова на сутринта,когато партито е over.

Чела съм, че в Боливия и Филипините също имат находчиви механизми за справяне с махмурлука, като супа от пенис на бик. Това, обаче за добре планирани партита, защото супата се готви над 10 часа, а към нея се прибавя не само впечатляващия 70 см пенис, а още агнешко, телешко, пилешко месо и сварени яйца.

Решението на махмурлука, когато си на 30+ е много просто – не прекалявайте с алкохола или просто не го употребявайте. Знам, че граничи с невъзможно, освен ако не си закоравял въздържател, но алкохола не би трябвало да ни е нужен, за да се забавляваме или разпускаме.

Все пак, няма да се откажа от питиета, но определено си знам мярката и избягвам успешно от мъчителното влакче на неразположения.

Намерила съм за себе си някои неща, които работят, затова ще ви споделя какво правя с махмурлук. Е, не си правя супи, а може би трябва?

Борбата е безмилостно жестока:

вода (алкохолът е диуретик и дехидратира тялото, затова на всяка изпита чаша алкохол трябва да пием и чаша вода)

витамин C 

смути или фреш

Support your local blog: ЦЪК