да се опитам да звуча разбираемо, просто ще го нарека бъг във времеви пространствения континуум (или май обратно трябва да е изписването правилно на този термин) като една паралелна вселена, която е точно като нашата, но с няколко условия, за да се опитаме да си отговорим на въпроси и да си разкажем хипотетичните истории, които в действителност нямат никаква стойност, защото е невъзможно да знаем предполагаемите отговори. Все пак, да си представим, че има бъг в системата, във времето и континуума, за да разгледаме един въпрос, който съм сигурна, че не си задавам само аз тук и сега.
Космическа инфлация в заглавието не се отнася към тази, която повишава цената на сиренето в магазините и кара хората да взимат крайни решения, за да изкарат повече пари…Макар че, за да съм искрена – харесва ми иронията тук. Космическата инфлация е свързана с обяснението за Големия взрив, както и потока от материя и радиация, който започва да населява нашето пространство. Това са частици и атоми, които тепърва предстояло да се превърнат в звезди, галактики и т.н.
космическа инфлация
Аз съм на 18. Завършвам гимназия, късам с гаджето си, заминавам да уча в СУ, макар че ме приемат нещо, което не искам (поне няма да загубя още една година в малкия роден град). Потъвам в голямата София и се влюбвам във всичко в нея, откривам нови приятели и нови романтични партньори.
Да кажем, че се отдавам на щури веселби с различни момчета, част от които съм запознала с баба си, но в никакъв случай с перспектива за общ диван и акаунт в Netflix. Преминавам през живота така, както го обичам с пътувания, питиета в баровете, кино, изкуство, театър, приятели. Забежки, може би сериозна връзка, може би повече от една. Може би съм разбила нечие сърце , а после са разбили моето. Може би съм близала раните си пролетта пред катедралата “Свети Вит” в Прага, докато съм чистила съзнанието си с дълги разходки из цветните къщи на Златната уличка.
Рани, емоционални травми, израстване или пък не. Да кажем, че професионално съм отдадена много повече на това, което правя в тази космическа инфлация, създала конкретния бъг и след лудостта на младостта, стигаме тук. На 33, необвързана Гери, влюбена в живота, повече в себе си? Влюбчива, но останала сама. Дали по собствено желание, с вяра в женската си сила? Дали заобиколена от приятели, създали семейства и с по 1-2-3 деца?
Ще се опитам да си отговоря на въпроса каква би била мотивацията ми да участвам в риалити като “Ергенът“, ако бях необвързана в този си период от живота ми. Ако разгледам участничките в сезона сега, аз се чувствам най-близка до Елена и Пам, поради простата причина, че се гордея повече с главата на раменете си, отколкото с физическите белези на тялото ми. Както и с факта, че не съм фен на никакви корекции, не съм космически суетна, нито намирам женствеността единствено във външния си вид. Дори и в хипотезата, в която не се познавам добре, защото не знам каква бих била, ми се иска да запазя тези си разбирания за красотата, света и личността. Корекцията на каквото и да е било по тялото ми би означавала, че съм загубила нещо в себе си и съм се поддала на лова на мъже с най-очевидното и повърхностно средство – външния вид.
След като отговора ми е, че не знам дали бих участвала в подобно нещо, трябва да разгледам двата варианта по възможно най-обективен начин:
Не, не бих участвала, защото въпреки всичко ще съм запазила по-високата си ценност и бих осъдила (вероятно) подобно риалити. Не бих си позволила да се оставя на показ с най-интимния си въпрос, а именно защо съм необвързана и как бих искала да срещна любовта. А и предполагам, че бих заложила на по-стардомодни начини за намиране на партньор, просто защото съм стара душа и все още намирам за романтични дъждовните пролетни дни, дългите летни залези, заговарянето на непознат за вълнуващо, точно колкото трепета при първия допир на ръцете ни и лекия полъх на дъха в близостта преди първата целувка.
Да, бих участвала, за да анализирам по-добре себе си и наистина ли мога да се предложа на пазара. Да, бих се предизвикала , за да разбера колко съм оставила общественото мнение да ми влияе, колко високо или ниско ценя себе си, личното си пространство и мога ли да направя крачката към по-модерните начини за запознанство.
Не намирам друг отговор, за да подкрепя ДА, освен някакъв личен експеримент, който вероятно ще дискутирам с психолога си дълго след това. Но и този мисловен тест не е лош. Да се опиташ да се поставиш в обувките на другите, дори и тези други, които не познаваш. Да искаш да опознаваш себе си в други паралелни реалности, за които дълго може да спорим.
Един ден, кой знае, може би ще можем да се погледнем отстрани през призмата на друго време и друго място, за да опознаваме себе си и да продължаваме да се учим на чиста обич към личността си.
Колкото до участничките в този сезон на “Ергенът”… искрено се забавлявам, но и искрено ми създават дълбок криндж. Собственото ми мнение е ужасно полярно и объркано. Всички дами или поне повечето са клонинги, макар че е ужасно да съдим за тях по външния им вид, който е брутално загрозен от множество корекции, които някак си станаха новото “нормално” за красота. Поведението им също не блести особено, с 1-2 изключения, разбира се. Пошлостта, лицемерието, дори и като част от играта, са прекалено на преден план, за да си създаваме фаворитки. Остава ни само да гледаме тази социология, за да се успокояваме, че не сме като тях и да стискаме палци, все пак, момчето да види женската красота и сила отвъд силикона и филърите.
Космическа инфлация по тази тема толкова.Още размисли ни очакват скоро, защото мозъка ми има нужда от вентилиране все по-често. А какво ли би ни очаквало в една паралелна вселена, в която бобърите управляват света и “Ергенът” е формат за търсене на партньор между морски кончета?
Не пропускайте да подкрепете блога в линка. Не защото този текст блести с високо интелектуално съдържание, а защото ще получавате ексклузивно от по-добрите (надявам се) разсмисли. Усмихвам се, всъщност, за да остана вярна на себе си пиша това, което мисля. И в това е чара на Светът на Гери.
Едно рамо тук:
https://www.patreon.com/svetatnageri/membership
Leave A Comment