Тъмната страна на 90-те

Не само защото още съм до едва 6-ти епизод, не само защото съм и винаги съм била лудо влюбена в Джони Деп, но и заради поуките, които откривам в него.

Засяга основни теми, които формират обществото за години напред, според мен, а именно:

как наркотиците повлияха на поколението от 90-те и как това съсипа част от културата;

как се промени музикалната културата ;

как загубихме толкова много таланти с наркотиците;

как известността от страничен ефект се превърна в цел;

как социалните медии промениха всичко ;

Тъмната страна на 90-те

The Viper Room: Hollywood’s Sanctuary

Спомняте ли си (и изобщо знаете ли), когато Ривър Финикс умря от свръхдоза на улица в Холивуд в ръцете на брат си?

Горещата точка на Sunset Strip – The Viper Room, където Ривър Финикс е купонясвал, се свързва основно с това трагично събитие, което получава голямо отразяване в този епизод, който също подчертава каква е била културата на знаменитостите в Лос Анджелис през последните дни, преди социалните медии да променят всичко. Това е нощен клуб, собственост на Джони Деп, който бързо се превръща в място скривалище за всички млади актьори и музиканти в Холивуд. Мястото, на което да купонясват, далече от фенове и папараци. А папараците са огромен проблем през 90-те, който влия много на знаменитостите.

Фронтменът на Counting Crows Адам Дуриц говори за това как нощния клуб е осигурил отдих от натиска на новооткритата звезда, а различни други фигури от сцената разказват как нещата са се променили. За съжаление младите тогава звезди са последните, които се борят с проблема си на известни само през традиционните медии, защото Интернет предлага нов вид тормоз.

Да се върна на Viper room и защо този епизод, макар и само 45 минути, показва разрухата на наркотиците и свободата, с която много младежи през 90-те не знаят какво да правят. Идеята за клуб, в който да избягат и да се събират само с други звезди е страхотна, но както знаем, че често се случва в онези недостижими кръгове – наркотиците са част от партито и понякога го превземат.

Ривър Финикс умира пред очите, в ръцете на брат си и приятелката си, докато същата вечер в клуба свири групата на Джони Деп по онова време “P” и то с гост китарист от Red hot Chili Peppers, който също е бил добър приятел на Ривър. През 90-те хероина превзема и Холивуд, и Ривър Финикс, макар че той е имал контрол да се изчиства за снимките на филмите си.

Много млади таланти си отиват и хероина е техния дявол. Но нещото, което малцина разбират извън техния кръг, е напрежението от това да си известен в целия свят, да си на 20-21-22-23 и всеки да иска парче от теб. Нека си припомним тъжната история на Даяна…

Това, което е ключово в епизода е не само жалката смърт на един от неспорно прекрасните млади актьори на 90-те, но и пандемията от наркотици, която толкова лесно завладява тези таланти, като им обещава лесно бягство от реалността. Може да разгледаме и самия клуб като бягство, тъй като е много малък и побира 200 души в пълния си капацитет, така че сред тези 200 души няма как да се види простосмъртен. Това бягство, обаче, никак не е било достатъчно за онези, които бягат не само от известността си.

Къртни Лав е намирала утеха в клуба също след смъртта на Кърт Кобейн, а и клуба не е бил просто място за разговори и алкохол. Правили са тематични партита и дори са се формирали банди там. По онова време Кейт Мос е гадже на Джони Деп, така че мога само да завиждам, че съм била на 5-6 годинки и няколко хиляди километра, когато са се случвали онези легендарни партита за известните.

 

Смъртта на Ривър Финикс действа като сплашване за много други млади творци и като вечен белег, който никога няма да бъде забравен и заличен върху клуба. Дори и когато тази година сградата бъде разрушена, за да се построи хотел (или нещо подобно) там, завинаги ще остане мястото, на което Ривър Финикс умира от свръхдоза пред най-епичния клуб на Холивуд. Както завинаги 90-те промениха толкова много…Грънч културата вдъхнови всички младежи по целия свят да не се страхуват да бъдат различни и да не влизат в калъпа, ако не искат. Много жанрове музика придобиват статут по онова време след отприщването на новата вълна. Сексът продава повече от всякога. 90-те промениха и модата, телевизията, сериалите, начина, по който възприемаме кое е редно и кое не.

Един от важните изводи за този епизод е, че онези известни са били такива, защото са били и все още са адски добри в това, което правят. Славата им е страничен ефект, а не цел. Защото само няколко години по-късно, в края на 90-те с появата на риалити форматите, славата става цел, дори и да не можеш всичко – нужно е само да се изложиш публично, да си наследник на богаташ или да се омъжиш за някой известен.

На мен ми беше много мъчно да се върна назад в 90-те, макар и през погледа на Холивуд и един клуб, който никога не съм виждала. Мъчно ми е като се сетя и за травмите, останали от всичко това. Моето детство бе през 90-те и си спомням спринцовките по улиците, страшните истории за наркомани, издигането в култ на наркоманите, като някакви ъндърграунд борещи се със системата хора. Имаше достатъчно идоли за това, като Кърт Кобейн. Ъндърграунда, обаче, изобщо не е това и изкуството му е много по-свято от това да вярваш, че има нещо, което ти помага да избягаш от болката или от каквото и да е.

Иска ми се да си представям Ривър Финикс днес. Сигурно щеше да е сред най-добрите, търсени актьори на всички времена. Щеше още да е приятел с Киану Рийвс (приятелството им е много красиво описано в книгата на К.Р.) и вероятно щеше да е и добър музикант, какъвто е бил и през 90-те, макар че е известен с актьорските си величествени заложби.