И аз стигнах най-накрая до новия филм за Мерилин Монро, озаглавен “Блондинка”, който вече е достатъчно спорен и сред най-гледаните в Netflix.
Има много филми за живота на Мерилин Монро, като аз съм гледала само два и доста стари. Очакванията ми за този бяха за един по-нов, човешки прочит на историята на една икона, пречупен през актуалните за нас теми. И ми се струва, че намерението на филма първоначално е било нещо такова, но крайния продукт е смущаващ. Определено това е думата, с която бих описала “Блондинка”. Искрено вярвам, че режисьорът Андрю Доминик, който е създал лентата, базирайки се на едноименния роман от Джойс К. Оутс, е извадил най-демоничното от биографията на Монро и го е направил почти гледаемо.
Не успях да изгледам филма на един път, признавам. Една вечер, в която не бях в особено добро настроение и реших поне да гледам нещо, което съм чакала от известно време, си го пуснах и след първите 28 минути го спрях. Бях в някакъв лек шок как за толкова кратко време героинята изживява агония след агония още от дете. Първият половин час наистина е смущаващ много повече от останалата част и вместо да разказва историята на трудно детство, на едно момиче в сиропиталище, отгледано до известно време от майка с психични проблеми, тези минути показват уж психопортрет на самото изживяване и смесени и объркани чувства на тревожност и безпокойство, несигурност и, все пак с минимална надежда, защото всички знаем, че Мерилин Монро не умира в пожар, нито пък е била удавена от майка си.
Тази сурова и отблъскваща версия на живота на култовата за поколения актриса продължава с “пробива” в киното с изнасилване, снимано типично по холивудски, така че да остане във въображението на зрителя, а след това и бруталното принизяване на жената Норма Джийн.
Според този филм Мерилин Монро не харесва Мерилин Монро, което за мен беше нещо сравнително ново. Дори си мечтае за обикновен живот и деца.
Преди да стигна до налудничавите и излишно дълги сцени с бебетата, трябва да отбележа, че друг щрих се откроява, а именно една непотвърдена връзка между Мерилин Монро и най-големия син на Чарли Чаплин и още един син на друг известен по това време човек. Те са нещо като тройка, която ги свърза факта, че са емоционално счупени и страшно саморазрушителни. Важно е всички зрители да знаят, че “Блондинка” следва измислена перспектива на режисьора, а не документираните събития. Макар че има много от историята на нейния живот, фактите за Мерилин Монро не са на преден план.
Жалко е за Ана де Армас, която е в главната роля и честно казано играе страхотно, защото ако филма разглеждаше една задълбочена биография, тя пак би била най-точния избор за ролята и може би, би пожънала много повече успехи.
Садизмът на режисьора продължава с аборти на бебета, които правят връзка с Мерилин в корема и й говорят, разрушително поведение на нея самата към себе си, поклонничество към мъжете, травмата от липсващ баща и трудна за носене слава.
“Уважаваме артистичната свобода, но неправилното задаване на образи служи само за укрепване на дезинформацията и увековечаване на стигмата около сексуалното и репродуктивно здраве. Всеки резултат от бременност, в това число и абортът, трябва да бъдат отразени внимателно, точно и автентично в медиите. Жалко е, че създателите на “Блондинка” избраха да допринесат за пропагандата срещу абортите”, позиция на Planned Parenthood от The Hollywood Reporter.
Истината е, че обвиненията за фетишизиране на женската болка са съвсем основателни и за име като Мерилин Монро, която е за пример на не едно поколение жени, известна с неподчинението си към мъжете, със създаването на собствена продуцентска компания и отлично поемане на контрол над собствената си кариера, това е меко казано шамар в лицето.
Шамари също не липсваха. Филмът блика от всякакъв вид насилие, ментално нестабилни хора и дълбоки рани без лек. Една тънка нишка, която следва филма за липсващия баща е достатъчно красноречива за факта, че Мерилин се обръща към мъжете си с “daddy”. След раздялата си с двете момчета от нейната дива и забранена тройка-връзка, се появяват писмата от истинския й баща, който обещава да се запознае с нея на живо и с години не го прави, носейки мъничко надежда и ужасно много тъга с всяко следващо писмо.
Честно казано не е трудно да се досетиш кой е автора на писмата, защото още със сцените с тройката фигурата на бащата се разглежда добре, за да засади в съзнанието една по-дълбока връзка между Мерилин и Чаплин Младши.
Има много сцени, от които те свива стомаха и е хубаво да се замислим над това, че всички тези проблеми ги има и в нашето общество, особено днес – насилие, психично здраве и неглижирането му, абортите и правото на тях, избора на жените да имат семейство и/ли кариера, сексуална експлоатация, алкохол, хапчета, наркотици, нездрави връзки и т.н.
Друго хубаво, освен главната акртиса, която се превъплащава феноменално, няма. Дори музиката е подбрана зле в “Блондинка”.
Затова ще завърша с любимия си филм на Мерилин Монро – “Някои го предпочитат горещо“.
Ако някой не го е гледал – гледайте го. Забавен е и е един прочит на това, че Мерилин Монро е много повече от “блондинка”.
Иронията ще ви хареса!
Leave A Comment