Почти неусетно измина месеца, който вместо да ни напомня повече за лятото, докара студено като за зима време. Това, разбира се, има своя чар, защото именно сега е най-хюга времето от годината, когато прекарваме повече време у дома с топлото одеяло, близките и HBO.
Нямах време да разцъкам повече Disney+ и Netflix, затова ще споделя какво гледах през септември в платфомата на HBO.
Като заклет фен на рок музиката и динозаврите в нея няма как да не започна с документалния филм за Стоунс.
Моят живот като Ролинг Стоун
Документална поредица в 4 серии, като всяка една е посветена на вълнуващата история на всеки член на Rolling Stones – Мик Джагър, Кийт Ричардс, Рони Ууд и починалия барабанист на групата Чарли Уотс. Страхотно разказани истории чрез интервюта с всеки от тях, както и с участието на куп музиканти, сред които Пи Пи Арнолд, Криси Хайнд от The Pretenders, китариста на Guns N` Roses – Слаш, Род Стюарт, Тина Търнър и (другата ми любима голяма уста) Стивън Тайлър от Aerosmith. Архивните кадри с Чарли в последната серия и всички истории за него са ужасно тъжни, поради факта, че той не е сред нас. А толкова много липсва. Като фен на Стоунс научих много малко нови неща за историята на групата и за всеки от членовете, но бях истински впечатлена от гардероба на Чарли Уотс и педантичността, която е спазвал при избора си на костюми. Горещо препоръчвам да отделите няколко вечери на тези документални изрязъци, които образуват една завършена картина на най-великата банда на рок сцената.
Elvis
от режисьора Баз Лурман ( на “Мулен Руж”, “Ромео+Жулиета”) и Остин Бътлър в ролята на Краля, както и легендата Том Ханкс в образа на мениджъра му – полковник Томас Паркър. Неповторим музикален биографичен филм, който си заслужава всяка минута, напук на критиките за излишен романтизъм. Главната роля няма как да бъде подмината, предвид колко е талантлив Остин Бътлър. Много е важно да се има на ум за този филм, че трябва да повярваме, че човекът, който гледаме, представлява цяла сексуална и културна революция от само себе си. Защото Елвис е бил това. И също да помним годините, в които се развива действието и правилата тогава. Сигурна съм, че всеки фен ще забележи и как режисьора е използвал музиката на Елвис по начин, който разказва историята и съвпада винаги с емоциите. Филмът определено има спиращи дъха моменти и си заслужава всяка секунда. Той е блясък и хаос, разкриващ детайли около живота на Елвис, които вероятно няма да ни се харесат, но изкуството на киното е толкова завладяващо, че няма да спрете да гледате.
Комарджията
това е филм, за който таях надежди и си мислех как най-накрая ще гледам нещо стойностно, но заспах. И това не е фактор, обаче филма е ужасно разочарование. Оскар Айзък е комарджия и бивш военен, който прекарва времето си предимно в казина. Като цяло се завърта една интрига, която през цялото време ти се иска да се разплете или поне да се заплете повече, но нищо подобно не следва и филма е откровено муден. Оскар, разбира се, е топ във всяка роля и е причината да го гледам, но ми е трудно да разбера дори как тази лента има номинации и награди по кино фестивалите. Не го препоръчвам, колкото и жалко да е това.
Приятели
Не знам какво да кажа, освен това, че всички мемета за милионните гледания на един и същ сериал – “Приятели” са правени за мен. Да, пак го гледах, но не само през септември. Започнах още през юли, когато си бях доста време у дома в търсене на нова работа и този сериал ми даваше утеха в тежките моменти на паника и странни натрапчиви мисли. Винаги съм си мечтала да имам толкова близо до себе си (физически) всичките си бест бъдис, както е в “Приятели”. Този месец го изгледах, може би последните 2 сезона останаха, за да заявя, че е сред всичко, което си пускам в HBO. Заспивах на него, пусках си го докато готвя или зареждам миялната и винаги имах около себе си Рейчъл, Моника, Фийби, Рос, Джоуи и Чандлър.
Американската мечта на Джордж Карлин
Този документален филм изследва един от най-влиятелните stand-up комици на всички времена.Онзи, който остана верен на себе си и на публиката до смъртта си през 2008 г.
Кариерата му продължава половин век и през това време Карлин подобрява комедията, като усъвършенства всичките си изяви.
„Искам да вдигна нивото си, за да не се изгубя в праха му“ – макар и тези думи да идват едва през 90-те, Карлин отдавна е успял да вдигне нивото за всички в занаята. Той беше и завинаги ще бъде запомнен като брутален и искрен, политически некоректен, свободно използващ черния хумор и прегазващ всички теми табу.
Карлин е първия stand-up комик,който води предаването Saturday Night Live.За него е важно да запомните най-вече известните му думи, които циркулират в Интернет от време на време.
И те изглеждат така:
„Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради, но ниска търпимост, широки магистрали, но тесни възгледи. Харчим повече, но имаме по-малко, купуваме повече, но се радваме на по-малко. Имаме по-големи къщи и по-малки семейства, повече удобства, но по-малко време. Имаме повече образование, но по-малко разум, повече знания, но по-лоша преценка, имаме повече експерти, но и повече проблеми, повече медицина, но по-малко здраве.
Пием твърде много, пушим твърде много, харчим твърде безотговорно, смеем се твърде малко, шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно, лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде уморени, четем твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко. Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си. Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често.
Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем. Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините. Отидохме на луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия съсед. Покорихме космическите ширини, но не и душевните. Правим по-големи неща. но не и по-добри неща.
Пречистихме въздуха, но замърсихме душата. Подчинихме атома, но не и предразсъдъците си. Пишем повече, но научаваме по-малко. Планираме повече, но постигаме по-малко. Научихме се да бързаме, но не и да чакаме. Правим нови компютри, които складират повече информация и бълват повече копия от когато и да било, но общуваме все по-малко.
Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане, големите мъже и дребните души, лесните печалби и трудните връзки. Времето на по-големи семейни доходи и повече разводи, по-красиви къщи и разбити домове. Времето на кратките пътувания, еднократните памперси и еднократния морал, връзките за една нощ и наднорменото тегло и на хапчетата, които правят всичко – възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни. Време, в което има много на витрината, но малко в склада. Време, когато технологията позволява това писмо да стигне до вас, но също ви позволява да го споделите или просто да натиснете „изтриване”.
Запомнете, отделете повече време на тези, които обичате, защото те не са с вас завинаги. Запомнете, кажете блага дума на този, който ви гледа отдолу нагоре с възхищение, защото това малко същество скоро ще порасне и няма да е вече до вас. Запомнете и горещо прегърнете човека до себе си, защото това е единственото съкровище, което можете да дадете от сърцето си и не струва нито стотинка.
Запомнете и казвайте „обичам те” на любимите си, но най-вече наистина го мислете. Целувка и прегръдка могат да поправят всяка злина, когато идват от сърцето. Запомнете и се дръжте за ръце, и ценете моментите, когато сте заедно, защото един ден този човек няма да е до вас. Отделете време да се обичате, намерете време да си говорите, и намерете време да споделяте всичко, което имате да си кажете.
Защото животът не се мери с броя вдишвания, които правим, а с моментите, които спират дъха ни.”
Leave A Comment