Днешната младеж е израз, който често се използва в негативен контекст. Как младите хора днес нищо не могат, за какво стават и за какво не и т.н. За мен, обаче, днешната младеж е много по-добра от моето поколение и от това преди моето. Време е да си избием масово от главите отрицанието към младите и да започнем да ги разбираме. Колкото по-малко етикети им поставяме, толкова по-добре, защото и етикетите ни не са особено актуални към новото поколение неизчерпаема енергия, каквато са “днешната младеж”.

Много често групираме по много нечестен начин всяко ново поколение горе-долу така:

  •  Млади, необразовани и неработещи
  •  Неучащи студенти, гости на Студентски град в София
  •  Нехаещи за България предатели в чужбина
  •  Нехранимайковци с връзки
  •   Образовани, ама без бъдеще

Истината е, че младите изобщо не са такива. Е, сигурно има и такива, които могат да влязат в тоя калъп, но изобщо не съм съгласна, че масово са такива. Напротив.

Днешните млади са много по-дейни, идейни, активни, ангажирани с различни каузи, ангажирани с бъдещето на държавата, с развитието на културата (чрез субкултури) и не са обременени от онези тъжни и тъмни години на 90-те.

Както самата Грета Тунберг бе казала веднъж, наистина подценяваме силата на гнева на младите хора, задвижени от една обща идея, но не е само това. Подценяваме и силата на желанията им, мечтите и безкрайния им хоризонт.

И в този смисъл, днешната младеж вече прави много повече от нашето поколение за доброто на всички ни. Независимо дали ще взема за пример Грета и зелената кауза, дали ще говорим за музика и пътя на младите в нея или дори за протестите, с които искаме да заявим желанието си да живеем в нормална и развиваща се страна.

Това, което за нас е било важно, може и да не е за тях и в това няма нищо лошо. Дори и нашите силни позиции за времето си да са били вид революция в дадена област, те не засягат задължително следващите.

Та, ние изобщо не знаем какво е да си на 19 в днешно време. Все пак, някой много по-мъдър от мен е казал, че дързостите на едно поколение се превръщат в баналности за следващото.

И това е едно от нещата, което кара колелото да се върти. Представяте ли си ние да искахме това, което са имали нашите родители през техните 20? Ммммм не.

Интернет победи телевизията, а там може да се споделя. Въобще, поколенията с Интернет са наистина все по-споделящи и все по-заедно.  Ако в годините на прехода, в които израснах и аз, впечатление правеше развързаният индивидуализъм, днес солидарността печели в мрежовото общество, в което живеем.

Заради развитите технологии, а не само, днешната младеж е много по-можеща и развива по-добре и бързо нужните умения. Дори и тези, които не учи в училище. Сега знам, че много хора биха си казали, че социалните им умения куцат, но според мен в общия план далеч не е така.

Те, все пак, са много по-сплотени, учат се бързо и изпитват съвсем човешките нужди да бъдат в група себеподобни, та хич не са социално изключени. Много по-открити са, освободени и подкрепящи.

Много ми е важно да отбележа, че нашите луди години не са техните луди. Те си имат своите, дори и да изглежда отстрани сякаш “не живеят” истински. Както казах, никой не знае какво е да си младеж в днешно време. Емоциите, трепетите и загубените любови са им също толкова силни, както и всяка радост.

Днешната младеж може много, само не бива да ги подценяваме. Ние трябва да им даваме криле. Да бъдем упора, ако можем и да сме в час с новия градски сленг, в който “днешната младеж” ще носи само позитивен заряд.