Хейт вторник отново е тук с новия си хит “Ама ти що не каза”?!

Този текст посвещавам на всички, които продължават да очакват много шано неща от хора, които бегло познават, поне в повечето случаи.

Сигурна съм, че се е случвало на всеки да качи снимка в социалните мрежи и стори,показващи изпънати крака на зелена поляна, а гледката е величествената планина. Тотален айляк, с който искаш да се похвалиш и да покажеш, че си почиваш сред природата, да споделиш добрите емоции и БАМ някакъв съученик, с който не поддържате връзка ти пише “Ама ти защо не каза, че сте на Витоша днес. И ние се качихме, можехме нещо да се видим” и следва “Айде другия път – чуваме се”.

ИЛИ

Качвам стори с няколко последователни снимки, които показват, че правя сладки или готвя нещо вкусно, за което получавам съобщения от сорта ” Ееее ама ти защо не каза, че ще правиш такива гурмета, да знам да не ям, а направо да идвам у вас”. На подобни писания обикновено 2 секунди мигам на парцали, защото не знам тази смешка носи ли наистина посланието, че ако снимам какво готвя, то по някакъв неписан закон трябва да съм готова да посрещна в дома си всички, които са го видели им се хапва…

Въобще как така няма никакъв свян и тук говоря наистина за хора, които не са ми близки и такива, с които не поддържам никаква връзка.

Нося много на майтап, закачки и т.н. и би било ОК да ми каже нещо такова човек, който поне е идвал у нас или такъв, с който дори случайно се срещаме по разни места и го играем на добри познати, но не точно приятели.

Случвало се е дори да ми пишат такива нещица:

“А, ще ходиш на концерта. Айде ще се видим там” – пич, с който в живия живот сме си разменили 2 думи;

“Оооо в Пловдив ли си? Що не се обаждаш” – съученичка, с която не сме се виждали откакто завършихме през 2008 г;

“То, да ти кажа и аз не ям месо, я дай да пием по едно кафе”

“Що не каза, че сте на морето”

“Що не каза, че търсиш такава кола. Щях да ти я дам, кво да купуваш”

Абе, хора, не изпитвам нуждата да казвам на всеки всичко, което правя или имам намерение да направя и това е нормалното ми състояние. Вие що не ми казахте, че имате такива очаквания към мен, та да съм вечно подготвена да посрещам гости всеки път като направя паста или качвайки се на Витоша да тръгна по екопътеките да диря познати муцуни. Това е адски дразнещо.

Хейт за “Що не каза”!

И хейт за всички, които смятат, че това е айсбрейкър или позитивен начин да се свържеш с друг, с който нямате нищо общо по принцип, освен въздуха, който дишате.

И преди да изчерпам този хейт вторник, се чувствам длъжна да споделя, че аз съм социално животно и се кефя много на компания, на групи хора, имам нужда да общувам, да си говоря с хората. Просто има неща като тези, които не мога да възприема за приемливо поведение и ги намирам за огромен дразнител, в иначе ведрите ми дни. Хейта ми почти стига този, който имам към намигванията, дафиновия лист, чакането на автобус, говоренето на вратата, говоренето по телефона на обществени места на високоговорител и други подобни носители на медали за хейта ми.