Малката пекарка

“Сладък е всеки твой ден, пак сладък е целия свят”

Тя е “Малката пекарка” и ще я намерите в Инстаграм така: malkatapekarka.

Тя е Елена и от онези хора, които правят дните ни цветни, изпълнени с наслада за очите, душата и небцето.

Елена прави всичко с любов към малките неща и така само ме кара да искам повече от всички изкушаващи вкусове. Ръчно приготвя всички сладости и всяка съставка е в перфектен баланс с останалите. Точно както винаги съм искала от сладкишите.

Съвсем случайно преди Коледа, да кажем просто, че беше декември, попаднах на нея от едно стори на Дария Симеонова. Поръчах си кутия сладки, но когато трябваше да се видим, за да ми я даде бях в ужасно настроение и физически не бях във форма. Исках просто да си взема сладките, които занесох в офиса си след това и да се прибера. Това, за съжаление ми попречи тогава да видя това страхотно младо момиче, което приготвя тези сладки находки с много грижа за детайлите.

Разбира се, на вкус са страхотни! Малката пекарка ме спечели от първа хапка!

С огромно удоволствие ви я представям и ви призовавам да опитате от нейните сладки изкушения.

представи се

Казвам се Елена Замяркова. Актриса съм. Завърших Натфиз през 2017г. в класа на проф. д-р Ивайло Христов. В момента съм част от трупата на Драматично-куклен театър “К. Величков” гр. Пазарджик. Участвала съм в пълнометражни филми, като “Сестра”, “Каръци”, чужди продукции, реклами, късометражни филмчета. А в момента се снимам в новия сериал “Мен не ме мислете” и най-новото заглавие, за което се надявам тепърва да се говори, е дебютния филм на Орлин Милчев – ” Изкуството да падаш”. Със сигурност пропускам много от биографията ми, но за мен най-важното винаги е било, всичко, с което се захвана да ми доставя удоволствие и да не го приемам като работа.

Обичам и спорта, различни тренировки, които ме предизвикват, за да ме държат във форма. И не на последно място- сладкарството! То ми помага да се освободя от натрапчиви мисли, стрес и да предизвикам само хубава енергия от творенето на сладкории.

как се запали по сладкарството

Запалих се по готвенето като цяло, когато станах по-самостоятелна и трябваше да започна да правя някакви неща за ядене. Първият ми спомен е от ден, който не беше протекъл по план, прибрах се и направих най-простичката рецепта за баница и това така ме успокои и уравновеси. Усетих как се балансираха везните. От този ден започнах да експериментирам, да опитвам различни рецепти, обаждах се на мама и баба за съвети и така лека – полека нещата започнаха да ми се получават.

какво намираш за себе си в това да радваш другите със сладост

Целият процес на приготвяне на нещо сладко е творчество, поне аз така го виждам. Когато сложа продуктите на масата, виждам само продукти-брашно, захар, яйца и т.н., а след това се получава нещо съвсем различно, което радва сетивата ти на много нива. Мен, обаче най-много ме развеселяват реакциите, когато някой опита от това мое творение и как всеки става малко по-щастлив дори за момент. Радват ме и усмивките, и така звучното “Мммм”.

от колко време съществува Малката пекарка

как започна всичко и какво предстои

“Малката пекарка” съществува от близо 5 години. Всичко започна на шега от това, че приятелят ми казваше “малката пекарка”, незнайно защо, просто на шега. Дори ми беше направил лого с това име, което по-късно трансформирах в логото, което имам в момента. Всичко започна на шега и не знам какво предстои, може би напред във времето аз и майка ми ще си отворим действаща сладкарница или по-скоро пекарна – това си е наша мечта.

защо е по-добре да си купуваме сладки от малки пекарни

каква е добавената стойност, която придават на продукта

В никакъв случай не искам да подбивам работата на големите сладкарници и пекарни, защото знам колко работа и труд стои зад лъскавата фасада, напротив. За мен разнообразието е важно и за мен човек трябва да е отворен за различни вкусови преживявания.

Е, трябва да призная, че има огромен чар в малките домашни пекарни, като моята. Аз влагам времето си, усещането ми към детайла, подправките, вкуса, ненатрапчивото присъствие на захарта или подсладител и крайния продукт наистина е произведение на изкуството без претенция, обаче.

Не обичам прекалено изпипаните сладки неща, обичам да са леко “рошави”, ретро, понякога в стил “бабини”, със специфичен вкус, за който да се подсещаш дълго.

Мисля, че домашните сладки изкушения имат най-вече добавената стойност, наречена “любов” и това е най-ценното, и със сигурност се усеща.