На 32

Още една година измина. На 32 или 30+ днес истински вярвам, че това са най-добрите ми години.

Да бъдеш момиче на 32 си е приключение и половина! Чувствам се сякаш целия свят е в краката ми, а рязко ме връхлитат чувства на страх и все по-засилващо се колебание – мога ли да приема всичко, което предстои, как ще се справя, достатъчно отговорна ли съм и т.н. И тези чувства отново се заместват от увереност, вътрешно усещане за по-ярка женственост и изразена доброта.

Като уискито, ставам по-добра с годините и напук на всички лоши мисли и съмнения – I still got it!

Напуска ме претенцията, че знам нещо повече с годините, но ясно осъзнавам, че разбирам все по-добре емоциите на другите. Дори на тези, които не са около мен, не познавам добре, както се заблуждавам за близките и приятелите си. Харесва ми. Като отрезняващ наркотик с леки (за сега) странични ефекти.

Иска ми се никога да не загубя любопитството си към хората, да съм добър слушател, добър приятел и да отдавам нужното внимание към тях. В края на всеки ден, всеки от нас просто иска да бъде обичан. Толкова е просто и не е нужно да си на 32, за да го знаеш…

Иска ми се и да не губя искрицата от детството си и да я възраждам във всяка една минута прекарана със сина ми. Често забравям, че съм била дете, а децата имат нужда да виждат детската доброта у големите.

Все още съм заседнала в тънките граници между тъжна еуфория и зрялост. И все още не намирам нищо нередно в това, защото знам, че имам да се опознавам още дълго. Още една претенция, която ме напуска.

С всички “трябваше” и “не трябваше” си давам сметка, че се променям и раста по свой начин, точно както всеки друг и това е ОК. Не държа да се познавам толкова добре, нито да съм сигурна в нещо. Да си сигурен напоследък означава, че не е останало нищо за променяне. Аз не искам това.

Искам много промени и си ги обещавам, макар че не мога да ги назова все още.

И на 32 си обещавам, че ще пътувам повече, ще се грижа повече за себе си, ще се старая да прекарвам повече време с близките си и ще правя повече забавни неща с приятелите си. Ще се науча да готвя нови ястия и ще си помня рецептите. Ще чета повече, ще пиша повече, ще се целя по-високо.

И да, знам, че утре ще съм си същата.

Но, хей, нищо не става с щракване на пръсти. След утре ще имам още много утре-та, с които да раста. И не, не съм трансейджър, но наистина се чувствам повече като на 23 😉

НАЗДРАВЕ!