10,65 срички в секунда – така разбирам аз добрия рап!

Сигурна съм, че всички фенове на рап музиката и конкретно на Еминем много добре знаят за песента, която искам да “позасегна” малко. Парчето е Godzilla и вече е на една година. Еминем демонстрира това, което може брилянтно – рапира безобразно бързо!

Трети куплет – 224 думи, 330 срички. Това са 10,65 срички в секунда, а това пък е нов световен рекорд за Гинес, който е подробен от самия Еминем:

 

Видеото мога да кажа, че е доста типично за Еминем, макар че не очаквах Майк Тайсън. Дре пък го очаквах от самото начало.. Все пак, направено е повече от чудесно, а режисьора Бенет си е заслужил отново аплодисментите.

От време на време се сещам за тази песен и все забравям да пиша за нея. За мен тя е олицетворение на това, което за мен е рап музиката и трябва да бъде, заради бързото рапиране.

Никога не съм разбирала онзи лиричен рап, в който рапирането е бавно и на ръба с нещо друго…Най-вероятно защото когато започнах да слушам такава музика Busta Rhymes беше моя човек.

Той беше най-добрият рапър и не разбирах как е възможно да говори толкова бързо!

По това време на българската сцена Ъпсурт и може би Спенс бяха добрия рап, а Шамара и компания се изкомерсиализираха до степента, в която почти никой, който разбираше смисъл на рапа като мен вече не ги харесваше..

Малко по-късно (в моя свят) се появи и Еминем, който беше истински фурор!

Неговият рап беше също безобразно бърз, както и доста забавен. Това, обаче с времето ме отблъсна от популярната рап музика, защото при Еминем беше или велика ирония с добри и силни послания или прекалено сериозно(нали помните за майка му драмите).

Парчетата му бяха в тези две крайности, а и не мога да кажа, че точно рап музиката е моята музика…

НО! Определено съм ценител и фен на ъндърграунд сцената, която поднася парчетата, които харесвам и които отговарят на моят стандарт за “добър рап”.

Не е никаква случайност, че съм била на множество вечеринки по клубовете в София, за да се изкефя на Logo5, FARS, Woch MC, Top Stoppers и т.н.

А и към днешна дата слушам Logo5, когато имам да правя нещо креативно на работа. Просто ми действат благоприятно на някоя чакра, знам ли…Остроумни са и това ме радва много.

Тази формация вече я няма, но пък от нея има Григовор, който с едни други хора продължава да държи нивото на рапа на български, макар и не с тази бързина в изговарянето на думички, в която ми се иска.

За това пък, за вечни времена ще има една сила, която наричаме Интернет и в нея ще мога да си слушам каквото ми харесва в рап музиката като тези страшни парчета:

 

и още малко рап:

 

 

В този български рап няма как да не ви впечатлят супер смислените текстове, поднесени с достатъчно ирония. И това не е никаква изненада, както и че комерсиалната разновидност на български рап за нищо не става, освен за чалготеки…

А за чичо Busta Rhymes искам да вметна, че ей тая песновка му е страшно силна и е истинско удоволствие да го слушаш (както и почти всичко негово преди дуета с Марая Кери):