Момичешки работи

Хей, момиче! Или просто днес е ден за момичешки работи. Нямам предвид гримчета, дрехи или нокти като казвам момичешки работи… Знаете, че не си падам много да пиша за това, освен за дрехи, ама по моя си начин. За гримове съвети предпочитам да не давам, освен за такива, които са приятелчета на Земята, а пък ноктите ми са къси и в 99% от времето само с топ лак.

Та, хайде към момичешките работи, които са истински важни да се обърнем – приятелството и подкрепата, които само една жена на друга може да окаже.

За съжаление, на всички ни се е случвало да се сблъскаме със “змии” или просто жени, които не са добронамерени или се държат лошо, за да покажат някакво положение и т.н. Аз продължавам да срещам.

За последните 6 години работата ми е била предимно в колектив от момичета и по-зрели жени, които са забравили момичешкото. Мъжете са дефицит в нпо сектора. Именно предишната ми работа е чудесен пример за момичешките работи, за които искам да споделя и за жените, които ще срещаме, много често на ръководни постове, много често без да подозираме…просто злобарки. Е, все пак, за всеки има обяснение за това, което носи в себе си и заслужава човечност поне от една страна, нали?

Един студен ден през февруари 2015 започнах работа в Асоциация Анимус и бях сигурна,че съм намерила мястото си под слънцето. Организацията е страхотна, каузата е моята, условията на труд са си съвсем ОК.

Аз имах невероятния късмет да попадна в силен момичешки екип, подкрепящ се, здраво трудещ се и най-важното – безкифленски. Цял живот ще остана благодарна на всичко, което ме научи тази работа – както самата позиция, заради която мога да се наричам професионалист, организацията, така и колегите ми.

Мой пряк ръководител бе жена на име Виолина, която и до ден днешен остава най-кадърния човек, с който съм работила и страшно истинска, откровена и грамадански добра! Тя, освен всичко друго, намираше време и да спасява кучета от всякакви ситуации… Виви ме научи да си организирам по-добре времето, да разпознавам приоритетите за деня или седмицата или въобще, да не се поддавам на задкулисните глупости. Тя ми показа колко е стойностно всяко добро дело, което извършиш докато си жив, тя ми съживи нивото на английски по един типично даскалски начин – чрез диктовка! Диктуваше ми психологически сесии на английски, които аз пишех и после заедно превеждахме. Превеждахме и проекти и всякакви подобни текстове под диктовка. Не знам кога за последно преди работата ми в Анимус бях писала под диктовка нещо, но този метод е много ефективен за упражняване на чужд език.

Виви ме научи също, че винаги трябва да се опълчвам, когато съм в правото си да го правя, без значение кой седи срещу мен. Наблюдавала съм колко борбено отстояваше каквото е нужно, за да сме ОК в екипа. Тя беше страшно отговорна към работата си, но и ни подтикваше да се забавляваме заедно и да решаваме всички проблеми заедно.

Мога да кажа, че беше истински ментор за мен във време, в което реално се ориентирах професионално. Давам си сметка сега, че без този опит и без намесата на Виви ГРАМ нямаше да съм толкова отговорна и да изисквам искреността от другите, както го правя сега.

На работното място е опасно да си искрен понякога,а и много често не се приема добре…

Първата ми работа в недолюбвания сектор ми даде толкова много за толкова малко време…моята hardcore школа. От тогава и разбрах какви възможности имам пред себе си и имах един период, в който бях на гребена на вълната, а вълната никога не спираше. Имах много работа, не си тръгвах в 17:30, станах доброволец в две други организации, след работа или там по някое си време се срещах с приятели, пътувах – абе огрявах целия свят! Не спирах и не бях изморена. Беше като наркотик, само че хубавото свърши, когато момичешките работи бяха засенчени от лошото поведение на други жени в организацията и работната ми среда се превърна много бързо в токсична. Започнах да виждам, че не е само към мен, започнах да виждам много негативи, с които просто не можех да се примиря. Дойде си времето.

Напуснах един екип от момичета, които по своя уникален начин ме научиха на ужасно много. Забавлявахме се също, сближихме се, споделяхме си, подкрепяхме се, разменяхме си дрехи, цигари, гримове, пари, пиехме бири, обядвахме заедно всеки ден – тези позитивни изживявания правят работата лека и лесна за обичане. Никога не ги подценявайте и винаги се дръжте добре с всички, защото няма истинска причина да не го правите всъщност!

Работата си е работа с или без вас/нас. Отношенията ни могат да я направят лесна, интересна, забавна или да скапят всичко във вас и да пропуснете много шансове.

Знам, че менторството не е за всеки, но всяко момиче може да опита да бъде по-добро, за да помага на друго момиче. Толкова е просто. Момичешките работи, които са важни in the end of the day не са съветите за онлайн пазаруване, а показаната сила и разбиращите очи, слушащите уши и разбирането.

Налагало се е много пъти да прекъснем каквото правим и с Виви да изпушим една цигара на терасата (тя не пуши по принцип). Тия минути са ми били по-ценни от всяко обучение за добро поведение на работното място, например. Защото тя знаеше, когато нещо не е наред и по един ненабиващ се на очи начин съумяваше да ме стабилизира, да ме успокои, да ми дава съвети, да ми разкаже нещо ей така, докато мине нещото…Виви беше пич – ментор и съм сигурна, че още е!

Истината е, че си мисля, че никога няма да я забравя, но не знам дали след 35 години няма да се опитвам да се сетя как се казвам самата аз, та “никога не казвай никога”, но мисля, че тя ще си остане моят символ на “момичешки работи” и човек, запълващ със смисъл всяка буква на думата МЕНТОР.

Много е важно да имаме такива примери и да бъдем такива. Аз много се старая. Смятам, че успявам да взаимодействам добре с жени-момичета и се радвам на силни и истински женски приятелства.

Надявам се да има смисъл всичко това,както и да ме разбирате. Надявам се и всеки попаднал тук да се замисли дали е най-доброто от себе си с хората, с които работи и дали е на правилното място.

Надявам се, няма да скромнича, че един ден някое момиче ще говори така и за мен или поне ще мисли нещо подобно и ще оставя момичешките си следи у някой, който с усмивка ще си каже: “Еййй, Гери беше пич” 🙂

И е много важно да кажа, че от Анимус имам една приятелка. С другите сме просто добри стари колеги..Но тази една ми е по-ценна от 100. А пък от Виви имам диван вкъщи, който й бях обещала да претапицирам, но още не съм и от едната страна има следи от нейното куче, което явно се е опитвало да изяде дивана в някакъв момент 🙂