А пък днес, 28 декември е Международен ден на киното!

На този ден през 1895 г. в парижкото кафене “Салон Индиен дю Гран Kафе” французите Огюст и Луи Люмиер правят първата публична прожекция в присъствието на има-няма 35 души.

На тази уникална прожекция са представени десет кратки серии от “движещи се фотографии”, както и първия филм на братята Люмиер “Работници напускат фабриката Люмиер в Лион”. Всяка една от тези ленти е била 17 метра дълга, а заснетият на лентата филм е бил средно по 50 секунди. И така, братята тръгват на турне и показват лентите си в Бомбай, Лондон, Ню Йорк, дори Буенос Айрес.

“Движещите се фотографии” стават популярни бързо и не е изненада, че киното много скоро завладява света!

Аз обожавам да ходя на кино! Да седна в тъмния салон, с пуканки, отпусната една ръка на облегалката и вперен поглед в големия екран….Да отидеш на кино си е цяло преживяване, особено, ако го правиш под формата на специален ритуал, а не като част от шляенето в мола. Липсват ми онези романтични времена, които едва не пропуснах, когато ходенето на кино е било събитие.

За мен винаги е било. И винаги ще бъде, защото първите ми срещи са били ходене на кино. Защото като върна назад как почти съм се крила от дъжда, за да хвана прожекция в последния момент, подскачаща по улицата, без чадър и избягвайки колите, но с пламък в погледа за онова, което ме очаква, веднага се сещам за филм на Уди Алън.

А на входа ме очаква добра компания! Разделяме си бързо една цигара, не пропускаме пуканките и влизаме в тъмния салон. Не се вижда нищо, спъваме се нагоре по стълбите, търсейки си местата. Вдигаме 1-2 души, за да седнем на правилните цифрички и се настаняваме удобно, а ръцете ни колебливо се докосват на облегалката, която споделяме. И започва история, събрана в 2 часа, след която имаме да си кажем по 20 000 думи, за да обсъдим преживяното. Нима това не е събитие?

Знам, че малките кина не са толкова предпочитани, но това е жалко. Именно в тях се случва магията на преживяването! В кино “Влайкова” и “Дом на киното” се организират страхотни събития и премиери, на които да се срещнем със създателите на даден филм или да обсъждаме филмите. А и отивайки в тези кина е много вероятно да се сбъдне романтична разходка до там, много по-вероятно да изживееш романс в малките улици на София, отивайки на кино, отколкото в мола.

Не съм такъв хейтър на моловете, но разбирате, нали? 🙂

Нека да ходим повече на кино и ако може на повече български филми. Заслужава си да подкрепяме родното изкуство, за да се развива то и да има още много събития. Нямам търпение да можем отново да влизаме спокойно в киносалоните и да се наслаждаваме на филми.

А и сега наистина ще бъде преживяване, след като толкова дълго си стояхме у дома и жадуваме все по-силно да излизаме и да се обогатяваме. Би било хубаво да отбележим денят на киното с едно такова излизане, но …

Вече съм нетърпелива да гледам новия филм на Ивайло Христов на голям екран, както и още няколко заглавия, които съм си набелязала, като това с Джаред Лето:

 

На този ден – ден на киното, нека си обещаем, че когато отворят отново салоните ще ходим по-често, ще подкрепяме българското кино, малките киносалони и ще изживяваме класическите романтични срещи.

Защото понякога клишетата не са точно клишета, а класики!

 

И никога не спирайте да гледате стари филми! И те са класики с причина 😉