Ето ме и мен на 31! Или 30+

Днес рожден ден имаме аз, Кийт Ричардс, Брад Пит и Стивън Спилбърг – dream team 🙂

На 31 смело мога да кажа, че съм по-смела, уверена и не приемам bulshit-a на никой по никакъв повод. Нямам време за глупости и не искам да имам, съвсем осъзнато.

Като цяло 30-те ги приемам като едно по-осъзнато десетилетие, което ще извървя и което знам, че ще ме научи на много. И ще си остана онова момиче 😉

Все още ме е страх от обичайните неща, но ще поработя над въпроса. Все още мечтая за нещата, за които мечтаех, когато бях на 20 или 25, но ще поработя над това тези мечти да се осъществят и междувременно ще си създам нови. Живот без мечти е едно голямо нищо, според мен. Винаги трябва да имаме стремежи и копнежи, да държим искрата жива!

На 31 съм много по-уморена, но и имам сигурни трикове, с които да преборя умората. Бих казала, че съм и по-смирена и то в доста отношения.

Например… като в  онзи момент, в който поглеждам скоростта (докато се возя в колата и пътуваме някъде) и осъзнавам много ясно колко е крехко всичко и най-малкото побутване от друга кола може да ни погуби. Но аз не се паникьосвам, аз го разбирам и точно в този момент го приемам.

В този момент знам, че каквото и да се случи, няма нищо, което да мога да направя за част от секундата. И изтръпвам за миг, но в същото време осъзнавам каква е моята сила и това, че мога толкова уверено да застана в тази частица от секундата и да приема фактите такива, каквито са.

На 31 вече знам, че искам да постигам много повече в професионалното си развитие и съм готова да уча и дам още по-доброто от себе си. Знам, че и вече не мога да изневерявам на себе си. Не мога да се преструвам, че нещо ми харесва или ме мотивира, или пък носи някаква страст. Не мога и не е редно. Гордея се със себе си.

На 31 със сигурност съм по-горда със себе си. По-силна съм, често уязвима, но много по-задълбочено разбирам човешките взаимоотношения. Горда съм с всичко, което съм оставила зад гърба си, което ми е било трудно и за което са ми казвали, че съм луда, но аз все пак съм го направила.

Имаше един лаф “Всички искаме нещо да се случи, но ни е страх да не стане нещо” – е, аз тоя страх си го сложих знаете къде и гордо вървя напред, защото назад няма.

На 31 мога и да кажа, че истински се радвам на малките неща. Знам, че всички го казват за себе си, но и знам, че не е вярно в 90% от случаите. Живеем в безобразно консуматорско общество и да умееш да изпиташ щастие от един малък жест, нематериален си е супер сила.

И вече нямам търпение за всичко, което ме очаква на 31 – да спортувам повече; да се науча да карам лонгборд толкова добре, че да не си счупя нещо; да взема да науча френски най-накрая; да покоря нови върхове; да карам отново ски; да срещна нови хора; да намеря нови мотиватори за работа; да доброволствам повече; да организирам поне един концерт; да се счупя от ходене на концерти; да имам от онези дълги нощи със стари приятели, с които да си припомняме старите глупости и да се усмихваме срамежливо на новите си бръчици; да бъда добра майка и пример; да обичам повече тялото си и да се грижа за него; да окуражавам повече жените около себе си; да изисквам повече от обществото, в което живея; да направя истинска и значима промяна, свързана с проблемите, които не ми дават мира; да бъда по-добра.

 

Един мой любим цитат на любимата ми и зашеметяваща Моника Белучи, с който да обобщя:

“За нищо на света не бих искала отново да бъда на 20 години. Сега съм много по-щастлива оттогава, тъй като на млада възраст още опознаваме себе си, опитваме се да разберем кои искаме да бъдем, страдаме от неувереност в себе си. Сега знам точно какво искам и без какво мога да живея.”

So far, за тези няколко часа на 31 съм много добре.

Да влизат предизвикателствата!