Ден на биографията в Светът на Гери

Реших да посветя този ден на няколко книги, които съм чела преди доста време. Всъщност, може би сред най-добрите книги, които съм чела – биографиите. Биографията е книга, която разказва историята на даден човек и често засяга много други хора, особено когато са известни. А аз точно такива обичам, защото съм от оная специална порода фенове, които когато харесват някой искат да знаят повече и да се потопят в неговия свят, защото всичко е свързано.

Биографията, която последно прочетох и страшно много ме трогна, всъщност и ме вдъхнови за този текст. Нищо, че минаха няколко месеца оттогава. А биографията, която последно четох беше адски скучна и много смущаваща – една от книгите на Серина Уилямс.

НО! Днес ще разкажа за книгите, които си струват да бъдат прочетени и макар че минаха намаленията покрай 1 ноември, ако се вдъхновите поне малко, трябва да прочетете тези книги:

“Life” на Кийт Ричардс  – “Кийт не премълчава нищо. Книгата е забавна, клюкарска, трогателна и пиперлива и когато я привършиш оставаш с чувството, че с Кийт Ричардс вече сте приятели… Вероятно най-добрата рок биография, писана някога.” Уил Дана, Rolling Stone.

Тази книга ми я подариха за Гергьовден през 2017 и цял живот ще съм благодарна на приятелите, които го направиха, защото точно тази биография ме спаси! Тази книга е лудешка разходка през живота на човек, който е познал всяко удоволствие, не се е  отказал от (почти) нищо и може да се каже, че не е плащал висока цена за това. Или пък не е точно така? Хипнотизиращата история на един от най-великите китаристи на всички времена и определено най-великия жив такъв – все едно стар пират ти разказва морски легенди, само че не са легенди, а си е било живия живот. Едно истинско приключение, което всеки рок фен трябва да изживее, четейки биографията на Ричардс! За мен тази книга е рок библията и ако може някой на 70 и няколко години да се обърне назад след толкова проблеми с алкохол, наркотици, разводи, раздели с близки, близки срещи със смъртта и какво ли още не, Та ако може да се обърне назад и да каже “Е, това е то живота, вярвате или не”, и аз и вие можем всичко! Ако някой ден се докарам до тия години и имам близки около себе си, сравнително здрава съм и правя нещо, което обичам – значи съм победила!

Книгата на Кийт Ричардс дойде за мен в момент, в който не виждах изход от кофти ситуацията, в която се намирах. Чувствах се ужасно сама, изгубена и отчаяна. Тотален brake down във всяко отношение в компанията на паник атаки, които промениха всичко. Тази биография ме спаси по начини, по които никой не би могъл, заради искреността си и извода накрая. А извода е прост – всичко е временно и ако имаш правилните хора около себе си, значи имаш всичко. И ако можеш да се отървеш от всички гадости, които се случват и да се запазиш истински за себе си поне, значи няма страшно. За мен беше много страшно, но с тази книга си давах кураж сама, а това е много важно за паник атаките – да намираш как да си самоуверен и да ги владееш.

Бонус е, че Ричардс е сред любимите ми дядовци и му се възхищавам за много неща, и ме вдъхновява постоянно, както и че Стоунс са ми любимата банда.

 

“Едит Пиаф” на Симон Берто – книгата, заради която седнах да пиша това.

„Животът й бе толкова тъжен и толкова красив, че изглежда невероятен.” Тези думи на Саша Гитри и много добре описват историята на Пиаф. Тази биография разказва за бурните й дни и за феноменалния успех на сцената на малкото врабче, разказ от нейната полусестра Симон Берто. Тя е била с нея и в най-лошото и в лошото, защото добро в тази история няма.

Животът на Едит Пиаф е бил низ от жестокости и докато четях тази книга, искрено исках да прелистя страницата и да се случи нещо хубаво на следващата или в следващата глава. Това хубаво така и не идва в тази книга. Наистина като читател ти се иска да го има. Ужасно тъжна е биографията на малкото врабче и повдига много въпроси, ако имате смелостта да ги зададете и да си отговорите честно на тях. Поне пред самите себе си. Пиаф е била деспотична, ревнива, взискателна, но и всеотдайна, грижовна и е обичала силно и истински. Аз се разпознах не веднъж в нейния образ и няма да лъжа – стреснах се.

На мен също не ми е непозната тъгата и не толкова щастливата “съдба от живота”, а и аз също съм склонна да се саморазрушавам, когато нещата не вървят добре. Може би това е причината да се свържа толкова с книгата, да искам да плача и в същото време да си повтарям, че тя не заслужава моите сълзи. Да я съдя и да съдя себе си. Да чакам доброто да се случи…

Аз самата не съм фен на музиката на Едит Пиаф, но преди много време гледах биографичния филм за нея и ме плени историята й. Обожавам истинските истории и винаги съм казвала, че фантастиката е излишна, предвид че имаме това изобилие от човешки съдби, толкова свързани и толкова далечни, странни, необикновени и обикновени в същото време.

Препоръчвам и филма, но той е само капка в морето от биографията на Пиаф. И ви уверявам, че ще се молите да й се случи нещо хубаво, докато четете, защото просто няма как да не се влюбите в тази малка дама с невероятно огромен глас.

 

Другите биографични книги, които с две ръце препоръчвам са:

Ерик Клептън/ Автобиография – плаках на историята със сина му

Всичко, което съм на Деми Мур – не е най-добрата книга, но историята й си струва четенето

Ozzy Без цензура от Сю Крофърд – невероятното приключение на Ози на тази земя…

Аз, Елтън Джон/ Автобиография – ако сте гледали филма – очаква ви Много повече история и огледало към Аз-а!

Моята история от Мишел Обама – за мен беше интересна историята за силата на духа й и силната мотивация, която има тази жена. Определено е жена за пример.

Всички биографии на рок звезди препоръчвам! Страхотни истории са, които могат да спасяват, да вдъхновяват и да те накарат да направи нещо с живота си, да излезеш от зоната на комфорт или поне да се опиташ да посветиш една нота или един ред на любимото момиче…

А аз с нетърпение очаквам автобиографитa на Джим Кери да се появи на беге пазара, все още на изчакване са книгите на Уди Алън (от месец юли) и “Романът на моя живот” – биографията на Стефан Данаилов, до която просто не мога да стигна!

Надявам се двете книги, за които разказах да станат част от нечий списък с книги за четене в близкото бъдеще и силно се надявам да бъдем повече искрени, както са и героите в тях!

Другото са глупости, за които ще пиша скоро 🙂

 

А дали моята история някой ден ще бъде интересна за някой? А дали ще спаси някой?