Големият талант на киното – Чарли Чаплин!

Геният зад и пред камера, който през далечната 1889 година се е появил на този свят, в един различен 16 април в Лондон. Чарли Чаплин прекарва детството си с майка си, певицата Хана Хол. А самият той се качва за първи път на сцената, когато е само на 5 г., за да „спаси“ майка си, която внезапно губи гласа си.

Чаплин има много интересна и никак не лесна история – баща му, Чарлс Чаплин старши, е алкохолик и не общува много със сина си (след като родителите му се разделят), макар че Чаплин и неговият полубрат Сидни Джон Хил Чаплин живеят известно време с него и любовницата му, по време на един от престоите на майка им в приют за психично болни.

Сид и Чарли попадат в интернат за сираци и изоставени деца и от ранна възраст започват да участват в различни мюзик хол представления. Тези години на крайна бедност оказват огромно влияние върху по-късното творчество на Чаплин. През 1901 година Чарли Чаплин е единадесетгодишен и живее с група танцьори, ръководена от Уилям Джаксън. На 14-годишна възраст, малко след рецидив на заболяването на майка му, той се регистрира в театрална агенция в лондонския Уест Енд. Мениджърът вижда потенциала на Чаплин, който веднага получава първата си роля. Премиерата е през юли 1903 г., но шоуто е неуспешно и приключва само след две седмици. Въпреки това, комичните представления на Чаплин са забелязани и получават похвала в много от рецензиите.

В средата на 1906 г. Чаплин се присъединява към цирк, където разработва популярни бурлески сценки и бързо става звездата на шоуто. При завършване на турнето през юли 1907 г. 18-годишният Чарли Чаплин е вече завършен комедиен изпълнител.

Започва да играе поредица от незначителни роли и достига главни роли през 1909 година. Скоро получава главната роля в нов скеч, „Безстрашният Джими“, който постига голям успех, а Чаплин привлича вниманието на пресата.

Младият комик оглавява шоуто на Карно (комедийна компания) и впечатлява рецензентите, описан като „един от най-добрите художници на пантомима, който някога е виждан тук“. Най-успешната му роля е на пияница, която му носи значително признание и може да се каже, че тя поставя началото на Чаплин, какъвто го познаваме…

Горещо препоръчвам да прочетете биографичната му история, както и да гледате филма с Робърт Дауни Джуниър 😉

А сега – 4 задължителни филма – шедьоврите на киното на Чаплин, които просто трябва да се гледат:

„Хлапето“ – Единият чупи прозорци с камъни. Другият се оказва наблизо точно навреме, за да предложи услугите си като стъклар…Чудесни са! Класика на Чаплин – комбинация от смях и патос, които са променили завинаги представите за филмова комедия. Този филм е значим точно с това, че е първият филм, който съчетава комедия и драма! Сред най-запомнящите се сцени според мен, са урокът по маниери на маса, разправата с побойника и ангелският сън на “Малкия човек”.

Сюжетът общо взето  – малкият скитник (Чаплин) намира изоставено бебе и го прибира да го гледа. Хлапето започва да помага на скитника в извършването на дребни престъпления, за да изкарват прехраната си. Социалните служби се опитват да отведат момчето, което пък довежда до отчаяното търсене и емоционалната среща на главните герои. Може да вникнете в болката на детството на Чаплин и силата да превръща болките си в комедия за целия свят. Абсолютно брилянтен филм! През 1971 година Чаплин редактира филма и го пуска с нова музика. 

 

 

“Модерни времена“ – краят на една епоха. Последният „квазиням филм“ на Чаплин. Бунт срещу несправедливата система, вдъхновен от голямата депресия, в която е потънала Америка….Тук ясно ще видите геният на Чаплин и изгряването на звездата на актрисата Полет Годар, която през същата година му става и съпруга.

Сюжетът проследява неволите на един от хилядите работници, останали без работа по време на икономическата криза в САЩ. Героят на Чаплин е работник на поточна линия, който в следствие на бърнаут попада в болница, но и губи работата си. Случайно попаднал на протест, след като се възстановява, властите го набеждават за комунистически лидер и той попада в затвора.След като излиза от там, героят на Чаплин работи какво ли не, опитвайки се да създаде семейство с бездомно момиче и борейки се с „модерните времена“, в които човешката личност трябва да премине през много препятствия, за да оцелее.

Филмът, освен бунт на Чаплин към системата, която превръща света в едно все по-малко хуманно място, е вдъхновен от Голямата депресия през 30-те години на миналия век и разговор между Чаплин и Махатма Ганди за ролята на технологиите в живота на човека…

„Златна Треска“ или „Треска за злато“ – преди да гледам този филм за първи път, бях чела, че за един снимачен ден специално са били наети 2500 скитника, които играят златотърсачите. Много се впечатлих, а тогава бях прохождаща във филмите на Чаплин и се възхищавах на личната му история, преди да разбера, че тя е съчетана с творчеството му и всеки филм ми дава от нея. А този филм затвърждава майсторството на Чаплин в смесването на комичното и трагичното, като балансира между слапстик комедията, пантомимата, социалната сатира и моментите на емоционална и драматична наситеност! Няма как да забравите сцената с гладните златотърсачи, които ядат сварена обувка!

Сюжетът разказва за златната треска в Клондайк. Хиляди мъже се насочват да търсят своя късмет сред ледовете на Аляска, сред които е и Самотния скитник, който попада в буря. Непохватният авантюрист се скрива в малка колиба, в която оказва се, че се спотайва и престъпник, издирван от закона. Крадецът се опитва да се отърве от неканения гост. Довян от виелица, в колибата се появява неочаквано едрият Джим Маккей, който наскоро е открил златна планина и настоява Скитника да остане в бараката. Скоро тримата мъже започва да ги мъчи глад, за това хвърлят жребий кой да отиде да търси храна…..long story short – златотърсачите се превръщат в богаташи! Вижте как като гледате филма! А Чаплин казва за него: „филмът, с който искам да бъда запомнен“.

“Великият диктатор” – първият напълно озвучен филм на Чаплин и моят абсолютен фаворит след края на немите филми. Този филм излиза цяло десетилетие след появата на озвученото кино – по това време Чаплин е бил последният известен режисьор в Холивуд, който е продължавал да прави неми филми. Класическа пародийна сатирична трагикомедия, която обаче предизвиква спорове със своята остра критика към Хитлер, Мусолини, антисемитизма и националсоциалистите, които представя като „хора машини с умове машини и сърца машини“. И с право! И за това го обичам толкова, и заради великата реч на Чаплин, и заради страхотния образ, който пресъздава, и заради великата ирония и насмешка. Родени в една седмица, Хитлер и Чаплин имат достатъчно прилики, включително и онзи популярен мустак, който всички сме виждали през годините. Така Чаплин удобно пасва на героя си, за който пък се казва, че е гледал филма, въпреки цензурата, която е наложила Германия.

„Великият Диктатор“ според мен показва, че Чаплин отдавна е искал да говори и да изразява емоциите, които носи в себе си и онази реч, в която той изнася сърцето си е доказателство за това.

И тези думи все още са адекватни за света, в който живеем:

 

Когато Айнщайн и Чарли Чаплин се срещнали имали интересен разговор: „Това, на което най-много се възхищавам в твоето изкуство, е универсалността“, казва Айнщайн на Чаплин. „Ти не каза нито дума, а светът те разбира“. Чарли му отговаря: „Но твоята слава е дори още по велика, защото светът ти се възхищава, когато никой не те разбира.“