Дълго време се колебаех как да започна този текст. Защото, оказва се, думите трудно се подреждат, когато става въпрос за нещата, които имат способността да поглъщат цялото ти същество, а конкретно в случая – тетралогията на доскоро непозната у нас италианска писателка с енигматична личност Елена Феранте. Още с публикуването си у нас през 2016 г., първата от поредицата книги за живота на двете момичета Лила Черуло и Елена Греко – „Гениалната приятелка“, зае своето специално място както в книжните класации, така и в сърцата на нас, читателите. Не по-малък успех застигна и останалите три. Всяка една от книгите обаче оставя в съзнанието ни дълготраен и наситен с отчетливи нотки на вълнение и емпатия послевкус.

Свикнали сме да дефинираме книгите като отдалечен от действителността остров. Но в случая е обратното. Страниците от четирилогията на Елена Феранте приютяват една история за живота такъв какъвто е – такава, смея да определя, е суперсилата на поредицата, с помощта на която успява да затрепти на една честота с четящия.

И как би могло да е по-различно? Та нали героите са като всеки един от нас. Щастливи, съмняващи се, влюбващи се, наранявани, залитащи към чисто човешки изкушения, които изникват на пътя им. А не е ли именно пълнокръвието на персонажите онова, което ни дава пълно основание да съдим или да поощряваме постъпките им, да поплачем или да се зарадваме искрено? И неволно, но напълно основателно да заставаме на нечия страна в определена ситуация…

Лила и Елена са еманацията на поколението, чието детство преминава в Неапол през 50-те и 60-те години на миналия век. Това е поредица, която изследва, без да осъжда, безграничната човешка вселена и проследява историята на едно поколение, чийто живот преминава през противоречиви времена. А социалната среда, разбира се, неминуемо оказва влияние върху живота им. От разказа, воден от името на Елена Греко, през цялото време можем осезаемо да усетим пулса на случващото се и в обществен план, което позволява да видим, че преживяванията на персонажите не са дистанцирани от конкретния контекст, локациите и обкръжението.

Макар, че всяка една от четирите книги от сюжетна гледна точка е самостойна в немалка степен, взети заедно те сформират един цялостен организъм – аналогично на двете главни героини, които, въпреки различията си, се допълват духовно и винаги изпитват силна нужда от взаимна подкрепа. Всяка от тях поема по различни посоки, поставяйки си различни приоритети. Животът неведнъж ги събира и разделя, но тяхната връзка остава все така силна.

Фигурата на автора е поставена в сянка от произведенията, което създава между нас, читателите, и героите един непосредствен диалог. Без да се усетим, се превръщаме в директен наблюдател, като по този начин няма как да останем безразлични и неангажирани към случващото се в романите.

Елена Феранте и за миг не ни оставя да скучаем. С нетърпение прелистваме страниците, за да проследим как се справят Лила и Елена с основните за всяка жена социални роли: тази на дъщеря, на майка, съпруга, любовница – просто нещата от живота.

А за финал няма какво друго да ви кажа, освен, че за да усетите магията на поредицата на Феранте, и за да станете част от формиращата се след срещата с книгите своеобразна обща читателска емпатия, трябва да прочетете тези четири романа. Горещо ви съветвам след това да гледате и страхотните 8 епизода на HBO, проследяващи сюжета на първата книга и стартиралия съвсем скоро сериал, базиран на втората – „Новото фамилно име“…

Весела Йорданова

Още един добър текст на Веси може да прочете ТУК

#enjoy