Мария Влайкова, която ни е подарила киното!

“Влайкова” заслужено носи титлата “най-старото кино в София”. От една страна, това е страхотно, а от друга – не съвсем. Както знаете в момента тече кампания по набиране на средства за закупуване на нова техника.

Преди много години салонът на “Влайкова” е разполагал с 400 места, а пред вратите му са се виели опашки. Сега местата са 80, балконът не се използва по заповед на пожарната, зрителите са доста малко. Опашки отдавна няма и това е някак тъжно. Но въпреки това “Влайкова” е едно от най-романтичните места в града, защото притегателната му сила идва най-вече от историята му:

Третата съпруга на известния български общественик, депутат и поет Тодор Влайков – Мария Влайкова през 20-те години на миналия век, ипотекира цялото семейно имущество, за да построи сграда с “удобен салон, който да служи чрез уредения в него кинематограф за литературно-музикални вечеринки, разни сказки, народни четения и прочие.” Тя е била жена с голямо сърце и подбудите й са били съвсем безкористни. Строежа на сградата Мария и Тодор Влайкови започват през 1925 г. на собствено място с площ от 465 кв.м. Салонът е застроен на площ от 330 кв.м, с 400 места, сцена и четири малки гримьорни. Планиран е и втори етаж, предназначен за читалище. Читалището след време наистина е построено над киното, наречено  „Антон Страшимиров“.

За съжаление,нещата не потръгнали добре и дамата с голямо сърце потънала в дългове. Наложило се да дари сградата на Министерството на народното просвещение, но в завещанието изрично споменала за какво трябва да се използва – само и единствено за кино и просветна дейност. Едно от условията след смъртта й е от получаваните приходи “Влайкова” да подпомага театралното дело, като издържа в чужбина шестима от най-даровитите български артисти, трима от които да бъдат от Македония. Благодарение на това завещание салонът на “Влайкова” съществува непокътнат и до днес!

Такива жени не бива да бъдат забравяни.

Ето какво пише Мария Влайкова в завещанието си от февруари 1926 г.:

„Големият успех на кинематографа – разумно уреден и контролиран, който може не само да достави висша естетическа наслада, но може да служи за възпитание на младото поколение и на народа, зароди у мене идеята помощта, която имах желание да окажа на театралното дело у нас, а чрез туй и на народната просвета, да се свърже със създаването на един народновъзпитателен кинематограф.“

“Влайкова” заслужава всяка една подадена ръка днес! И когато отидете да гледате там филм, си спомнете тази история и станете част от великото завещание на Мария Влайкова, като подкрепите набирането на средства!

Барът,който е неделима част от “Влайкова” също има своята собствена бурна история. Преди години атмосферата там е била като в дивия запад, а ножовете, забити в стените – честа гледка. Сега във Влайкова ходят готини млади хора, за да разпуснат и пийнат заедно по нещо.Следващия път, ако се чудите къде да пиете по едно с колеги след работа – “Влайкова” ще ви приюти 🙂