Ден за семейните традиции! Официално няма такъв ден, но в Светът на Гери обявявам 18 ноември за ден на семейните традиции. Традициите са прекрасен начин за създаване на трайни и мили спомени, които укрепват семейството.

Всичко започва и свършва със семейството, а то е такова, каквото можете да изберете и такова, каквото не можете. Семейство се създава и това не е задължително съюза на двама души, които създават деца, макар че в моят случай точно това е моето семейство. Семейните традиции са това, което следващите поколения могат да надградят и да се водят от тях, така че от нас зависи да създаваме сплотеност, но да не отнемаме от свободата, да даваме любов, но не да изискваме същото – любовта не е нещо, което купуваш на пазара (не трябва да има размяна). От нас зависи да създаваме силни и здрави семейства, които имат своите чудатости и очарователни характерни странности като тези, които наричам семейни традиции в тези редове.

Радвам се да споделя нещата, които за моето семейство са обикновени, чести и напълно нормални, и все пак изпълнени със смисъл, правени с любов и даващи значение на думата “семейство”.

Нашите семейни традиции! Вземете каквото си пожелаете:

Палачинки за закуска в неделя – всяка сутрин се събуждам и кафето ми е готово. Съпругът ми става по-рано и го приготвя. Той знае, че не мога без кафе. За това пък традицията ни за палачинки е споделена! Неделя сутрин, след като сме направили достатъчно големи глътки от необходимото ни кафе, аз отивам в кухнята и приготвям сместа за палачниките, които обикновено хапваме с мед, различни домашни сладка и сирене. Преди правех палачинките сама, но от известно време задачата с тях се раздели – аз правя сместа, а съпругът ми ги изпича, като ги върти във въздуха и премята, както умее. Закуската ни става късна, почти минава за брънч, но е най-сладката и е първата подсказка, че е неделя и не бързаме за никъде… Когато имаме гости тази традиция става още по-сладка, защото апартамента е изпълнен с повече хора, които очакват с нетърпение палачинките ни 🙂

Рецептурната книга – нашият хендмейд тефтер за рецепти, но не за всякакви рецепти. Рецептурната книга се превърна в семейна традиция, защото в нея записваме само рецептите, които сме изпробвали заедно. Само тези, които някой от нас е сготвил и сме изяли заедно. Книгата-тефтер стои точно срещу дивана и масата, на които се храним и ако се замисля какво мога да сготвя просто поглеждам леко нагоре и разлиствам нашите любими рецепти. Това е семейната традиция, която се самосъздаде, откакто поръчах рецептурната книга като подарък за моят съпруг (който готви уникално вкусно).

Писмо до дядо Коледа – това е семейната традиция, която нямам търпение да започнем и с Анди. Идеята на писмото до дядо Коледа е наистина всеки да напише писмо, адресирано до дядо Коледа (с ясното съзнание, че го дава на партньора си), в което описва всичко, което иска да получи като подарък. Така ще можете да изберете нещо от списъка, което вашия партньор истински желае и все пак няма да знае какво точно ще получи от изброените си искания, така че ще запазите изненадата и ще си осигурите безценния поглед, когато отваря подарък ви. Пишейки писмата си е частта, която сплотява, а не получаването на това, което истински искате – нова рокля, джаджа, билети за концерт и т.н. По този начин запазвате онова детско вълнение за Коледа, което придава на празника магията, с която го описваме и сте практични, и в същото време сте в ролята на дядо Коледа – избирате колко е “слушал” вашия партньор и му подарявате това, което можете или което прецените…Забавно е! Сигурна съм, че с деца става още по-забавно.

Пикник – пикниците са ни семейна традиция от времето преди да станем семейство. Това е определено традицията, която повтаряме най-често. Изключително приятен начин да прекараме време заедно – да седнем на одеяла на земята, да хапнем всичко, което сами сме приготвили, да играем федербал или да четем. Пикниците си правим както в градски условия, така и в планините. Уикендите през пролетта и лятото често се запълват с такива забежки за пикник, който може да продължи цял ден, само трябва да сме се заредили добре. Преди взимахме Кори (домашния любимец) с нас, но откакто имаме Анди, той е неизменна част от пикника, който дори се върти повече около него, отколкото около това да играем федербал или да си говорим за нещо различно от Анди 🙂 Пикниците са прекрасен начин да прекарвате повече време с приятелите си и това пак е семейна традиция!

Сериали – сериалите са семейна традиция за много повече двойки и семейства, колкото биха си признали. Сериалите са ангажимент, отнемат време и за това е важно и ценно, че можете заедно с половинката си да изберете и да гледате сериал. Ние гледаме не много често, но това сред едно от нещата, които можем да правим заедно у дома. На дивана, с купа за чипс, пълна с чипс. Леки одеяла и коментари между сериите. Няма да забравя как гледахме The Big Bang Theory на големи столове, уж фотьойли на компютър с голям екран, защото тогава живеехме в жилище без телевизор и ядяхме зрънчо, докато гледахме серия след серия в първата квартира, в която живяхме след преместването си в София. Няма да забравя и как много бързо изгледахме Breaking Bad, след като всички вече го бяха гледали, както и Под прикритие. Стояхме до късно, жадни за следващата серия. Последния сериал, който изгледахме заедно така жадно беше Чернобил, а сега House of cards (макар че аз съм го гледала).

Quest day – това е сред семейните традиции, които са със състезателен характер. Идеята е доста проста, вдъхновена от натоварените ни ежедневия преди да се появи Анди. Често се случваше да закъсняваме в офисите, да имаме да ходим на по 3-4 места след работа, събития или нещо такова и апартамента беше винаги на втори план. Уикендите посвещавахме на заслужена почивка и чистенето беше отгоре-отгоре…ТА! Така се роди идеята за quest day, което е ден, в който трябва да завършиш приключението си или походът си, независимо от това какъв ден си имал. Означава, че ако ти се падне quest day трябва след работа, независимо какво друго имаш да правиш, да се прибереш и да измиеш чиниите или пък да пуснеш прахосмукачка. Имаш част от деня, в която да планираш всичко, което имаш да правиш за след работа, да свършиш работата си навреме, така че да се прибереш първи и да започнеш да миеш чинии – истинска тактическа игра с времето. Всеки може да обяви quest day на другия, но само в ситуации, когато наистина е нужно – когато сте свършили вече приборите например! Когато имате повече такива дни, значи сте заслужил/а награда – уточнете нещо мило като закуска в леглото. За мен беше истинско предизвикателство да приключа деня си на поход, когато работех в Бизнес парка в Младост 4,а живея в район Възраждане….

Наградите Оскар – щях да забравя! Всяка година гледаме номинираните филми в по-важните категории и залагаме кой ще спечели 🙂

Семейните традиции са това, което ни отличава от останалите и което ни кара да се чувстваме по-близки, повече заедно. Те са начин да си открадваме време, да правим щастливи спомени и да си припомняме какво означаваме за семейството си.