Талант, красота, любов, отмъщение – наглед типични теми в музикалните произведения. Но когато са облечени във вълнуващ сюжет, хубава мелодия, дълбокомислен текст и отлично изпълнение, вече говорим за класики в жанра. Като фантоми, те ненадейно ни пленяват и не ни оставят безразлични. Следващите редове ще посветя на един „фантом“, обитаващ парижката опера. И да… вече сигурно се досещате, че това е мюзикълът „Фантомът на операта“.

Той е най-дълго играният мюзикъл на Бродуей. Сюжетът е базиран на романа на Гастон Льору, а през 1986 г. Андрю Лойд Уебър сътворява музиката. Покорил световните сцени, пленил сърцата на над 140 милиона зрители, ето, че 33 години по-късно, развълнува и българската публика, на сцената на Музикалния театър.

Мюзикълът ни пренася в парижката опера през 19 век. Атмосферата там е напрегната задари обитаващия подземията мистериозен мъж. Той поставя изисквания към ръководството, а неспазването им води до ужасяващи последствия.

Весела Делчева и Владимир Михайлов отново показват своя музикален и артистичен талант, умело превъплъщавайки се в образите на Кристин и Фантома.

Кристин е красива млада балерина с чудесен глас, която е избрана да заеме мястото на досегашната оперна прима. Зад маската на Фантома се крие обезобразеното лице на музикален гений, който, оказва се, е „Ангелът на музиката“. А за Кристин „Ангелът“ винаги е бил вдъхновител и наставник. Фантомът е злодей, който обаче безумно влюбен в Кристин, сваля маската си пред нея, разголва душата си, а това открива чиста и човешка същност. Сърцето на Кристин е пленено от Фантома, но тя избира друг. Последват злощастни събития, а умело вмъкнатата комедийна линия не нарушава фабулата.

Още в първите акорди разпознаваме популярната песен, изпълнявана от Кристин. Музиката  – безспорен фактор за гениалността на мюзикъла, до финала следва настроенията и душевните преживявания на героите.

Държа да отбележа добрата работа по отношение на сценографията. Любопитство провокира полилеят сред първите редове в залата, който по някое време се стоварва на земята – като израз на гнева на Фантома. Построена е специална 6-метрова конструкция, а декорите представят една от основните опозиции светлина – тъмнина. В един момент действието е в оперната зала, на празничен маскарад, а след минута се озоваваме в мрачното подземие или на гробището. Костюмите са повече от прекрасни и са изпипани до най-малкия детайл. Всеки, гледал поне едно представление на Музикалния театър, вярвам ще се съгласи, че именно костюмите допринасят в немалка степен за аристократизма на оперетното изкуство.

Прекрасно е, че Музикалният театър ни подари срещата с „Фантомът на операта“, който горещо препоръчвам да гледате! А сега с нетърпение очаквам и предстоящия премиерен мюзикъл от златната селекция на Бродуей –„Цигуларят на покрива“. Убедена съм, ще е вълнуващ!

Веси