Когато си почти на 30

Днес, не само е страшен петък, а е ден и за мъдрите мисли, които (ме) ни спохождат, когато сме почти на 30! Днес аз съм почти на 30 и ще продължа така до средата на декември. Знам, че много хора на 30 ги сполетяват разни светли истини за живота, хората, вселената, правилното и грешното и т.н., но на мен ми се ще да ви споделя няколко неща, които изживявам и все по-ясно разбирам и осъзнавам по път към голямото 3! Колкото повече пораствам, толкова повече нещата се затвърждават или променят или изчезват или се появяват. Това, което е сигурно е, че няма константи. Приемането и осъзнаването, тясно свързани с душата и емоционалната интелигентност, растат заедно с цифричките, с които отбелязваме на колко сме. За последната една година, откакто съм и майка, смело мога да заявя, че осъзнаването на “нещата от живота” се засилва и често мислите ми бягат в тази посока.

Когато си почти на 30 знаеш кое е важно, колко е важно и какво означава или не за теб и за другите около теб. Вероятно до тук, този текст не звучи много последователен или дори смислен, за това ще го опростя до нещата, които знаеш и цениш, когато си почти на 30. Нещата, които научаваш, искаш, губиш, правиш или не правиш. Нещата, действията, хората в живота…

Когато си почти на 30:

Имаш истински приятели и ги цениш – приятелите са семейството, което сами си избираме. Приятелството е връзка, която като всяка друга има нужда от полагане на усилия, даване на любов, търпение, разбирателство. Приятелите ни са, може би най-важните фигури в живота, защото те, както ние, също са ни избрали. Бъдете добри приятели! Не говоря за онова да се обадиш на някой в 3 през нощта и той да пита къде ще копаете, а за истинските връзки в живия живот. Приятелите, с които да споделяш, да бъдеш себе си. Да се разкриеш, да бъдеш уязвим, да споделяш добро и лошо. Много е важно да знаем, че има хора, с които се залъгваме, че сме приятели, просто защото сме били преди време и се познаваме достатъчно дълго или защото са ни направили добра услуга или нещо подобно. НО! Тези приятелства не са толкова истински и когато си почти на 30 го осъзнаваш. С истинските приятели искаш да прекараш време , а не да се видите за едно кафе или една вечеря, а искате да бъдете заедно. Както като бяхме деца правихме всичко заедно – сутрин, обед , вечер, на училище, след училище, през ваканцията. Това е много, много важно! И вярвайте ми и сега има за какво да си говорите, ако прекарате повече време с приятел от 2-3 часа. Когато прекарвате време с приятелите си печелите любовта, затвърждавате доверието си, разпускате взаимно от всичко и всички останали. В един идеален свят, бих живяла в нещо като “Приятели” и бих прекарвала времето си с най-добрите си приятели…Моят живот не е такъв сега, за това ценя много времето, което имам с приятелите си. Те са малко. Вероятно ще стават и по-малко, така съм чувала, че с времето стават по-малко. И така да е, аз знам кои са истински и кои са тези, с които се залъгваме. На всички – обичам ви!
Знаеш, че трябва да се грижиш за себе си – грижата за себе си е изключително важна и се изразява в почти всичко, което правим. Стигаме до периода, в който се стараем да бъдем най-добрата версия на себе си, така че тази версия да се задържи максимално дълго. Колкото по-рано го разберем, толкова по-добре! Важно е да не правим компромиси с храната си, да опитваме да се храним по-здравословно, да се движим повече, да изберем спорт, който да практикуваме поне веднъж в седмицата. Важно е да не правим компромиси с козметиката си, на която разчитаме понякога да върши чудеса; да не забравяме да си лягаме с грим, да използваме качествени продукти, да избираме качествени дрехи; да ходим на масаж; да инвестираме повече в добра слънцезащита, за да ни е благодарна кожата ни; да се забавляваме често и да имаме хоби; да си почиваме качествено; да спим на правилните възглавници; да избираме комфорта у дома. Грижите ни за себе си са за цял живот. Когато си почти на 30 го разбираш и се стараеш да си дадеш най-доброто, защото, хей – няма друго аз!
Нямаш време и желание за глупостите на другите – ако преди са ни вълнували клюки и неща, които пряко не са свързани с нас самите, то сега нещата не са точно така. Честно казано, никога не съм обичала да се вра в живота на другите, а сега изобщо нямам време да слушам кой какво е казал, какво е направил, кой с кого е спал и т.н. Времето е ограничено. Ежедневието ми е достатъчно запълнено с емоции, задачи и какво ли не, за да поемам от глупостите на хората и важността, която им придават. Няма значение дали някой харесва това, което харесвам аз, както и няма значение кога съседа си изхвърля боклука или каква кола кара.
Осъзнаваш колко е важно наследството – наследството е онова, което оставяме след себе си. Веднъж един преподавател от СУ ми каза, че можеш да изживееш живота си така, че да кръстят улица на теб в града ти, или да живееш така, че да окачат снимката ти в местната кръчма. Смисъла беше, че каквото и да правиш, трябва да оставиш следи. Искам един ден да се обърна назад и да не се питам “това ли беше животът ми”, а да се усмихна и да си кажа, че съм доволна от себе си. Важно е да оставяме отпечатъка си, независимо дали в работата си, дали в местната общност, но трябва да правим повече за другите, повече неща, които могат да бъдат за пример. Да създаваме. Да правим, да творим и да се развиваме. Аз имам късмета чрез работата си да оставям отпечатъци, макар и за сега не толкова забележими, но аз знам какво давам и какъв отпечатък има то върху обществото. Сега имам идея, която мисля, че може да бъде реализирана от всеки, който като мен обожава книгите и литературата. Идеята ми е да създам стипендия за ученици 5-7 клас, която все още няма име. Стипендията ще бъде за ученик, който напише най-добро есе на избрана тема и ще се реализира в училища в малки градове. Сумата от стипендията може да се събира по много различни начини, вместо да бъде давана от собствен джоб (макар че и това е добра опция). Моята идея е да бъде сформирана от членски внос на литературен клуб за жени, който ще се събира веднъж месечно. Би било страхотно, ако тази ми идея се хареса на някой, който би я осъществил. Ще оставим следи. За сега малки, но от някъде трябва да се започне….
Цениш почивката си – когато си почти на 30 много добре осъзнаваш, че почивката ти е много, много, много скъпа. И ако преди през всяка отпуска си проверявах служебния телефон и отговарях на имейли, докато карах ски, то сега знам, че почивката ми е личното пространство в друго измерение, в което трябва да не мисля за битовизми и за работа и да се наслаждавам на компанията на семейството си, приятелите си и да ценя всеки изгрев, всяка разходка, всеки дочут виц. Почивката е може би най-важният елемент от грижата за себе си. За да бъдем пълноценни, трябва да си почиваме. Трябва да спим удобно, трябва да спим колкото ни е нужно, макар че често това е мисия невъзможна. Трябва да създаваме за тялото и ума си комфорта, от който имат нужда, иначе ще се обърнат срещу нас и накрая никой не печели…За това, когато си почти на 30, знаеш колко е важно да си легнеш рано преди важен ден, колко е важно да дадеш повече пари за матрак, да ходиш в добри хотели, да се усамотиш с книга и т.н. Почивайте си качествено!
Искаш дом – домът е там, където…..не знам. Това изречение има милион и половина продължения. Когато си почти на 30 оценяш истински думата “дом” и уюта, хармонията и любовта в нея. Не говоря за това да си купиш апартамент или къща (макар че аз искам и това), а за това да създадеш място, където да се чувстваш у дома си, добре дошъл, приютен, уверен и на място. Да си създадеш място в света. Домът е това – твоето място, с твоите завеси, часовник, диван и дрехи на стола. В твоя дом има винаги място за теб и за всичко, което носиш със себе си и в душата си. Твоят дом е част от тази душа, който си направил така, че да искаш да останеш в него петък вечер с одеялото с ръкави, чаша вино и хубав филм. Твоят дом отразява теб. Да искаш дом е като да искаш да завършиш нещо в себе си.
Знаеш кога и как да казваш НЕ – отговорността на порастването идва с голямо доза Не-та. Не, нямам време да ми разкажете за майката-Бог и да изгледам видеото Ви. Не, няма да остана, трябва да ставам рано утре. Не, не желая да пробвам това, а това, което си избрах. Не, не желая допълнителни минути в плана си за разговори с Тайван. Не, не обичам мляко и няма сега да проям. Не, няма да започна работа, която не харесвам. Не, не искам да гледам “Бързи и яростни” 596859. Не, не ми се излиза. Не, няма да дойда. Не, не ми се ходи в парка, когато е едва 8 градуса. Не, няма да се извиня за това, в което вярвам. Не, нямам една минута да ми направите анкета за връзката между кръглата пица и квадратните кутии, в които се доставя. Не, не ми харесва тази рокля. Не, не мога да дойда с вас, детето ми ме чака.
Си целеустремен – когато си почти на 30 много ясно разбираш какво искаш да постигнеш поне в един аспект от живота си. Когато искаш да си купиш жилище, стягаш коланите, не харчиш излишни пари и преследваш целта си. Когато искаш да се издигнеш в службата – четеш повече за сферата, наблюдаваш конкуренцията, работиш повече, даваш повече от себе си, учиш се как правиш по-добри презентации, ходиш на обучения за какво ли не, упражняваш си чуждите езици и преследваш целите си. Не отлагаш, а действаш. Знаеш, че имаш само тук и сега. Ако искаш да подобриш стандарта си на живот, влагаш първо в себе си, за да си намериш по-добра работа с по-високо заплащане и през цялото време целта ти е онова сладко удоволствие от резултатите, които предвкусваш. Мога да ви посъветвам да си поставяте малки цели, по пътя към големите. Цели за месеца, за седмицата дори. Каквито и цели да имате, не се отказвайте, защото “и до там ще стигна един ден” не е ден от календара и е просто фраза, която използваме за извинение за мързел или нещо подобно. Да си целеустремен, означава да правиш нещо, да търсиш, да създаваш, да се движиш. Движението е сила!
Не си купонджията отпреди – вярно е! Когато си почти на 30, ако купонясваш така, както когато си бил на 24 ще ти бъде много тежко на следващия ден. Няма нищо лошо в това да не можеш да издържаш по 3-4 пъти в седмицата на купона, да пиеш големи количества алкохол и да танцуваш до последно. Всъщност няма нищо лошо в това, че не можеш да обикаляш клубовете до 4 сутринта, а в 10 да имаш среща и да си във форма. Просто няма как да си в тази добра форма на парти анимъл. Но, хей – не е болка за умиране. Когато си почти на 30 нищо не е 🙂

Когато си почти на 30 смело казваш “това е живота” и се заемаш с всички предизвикателства, които ти се поднасят, без да мрънкаш защо станало така и как само на мен, бе господииииииии. И знаете ли кой ме научи на това? Един китарист, който е почти на 80 🙂