Вчера, 10 август, намерих си находка – Смолян. 10 август е дата, която вече е със специален статут, защото скъпа приятелка каза ДА на своя любим и споделиха този празничен ден с всичките си близки и приятели.  Беше невероятно!

Сватбата се състоя в гр. Смолян. За това ще ви разкажа за малкото приключение до там и обратно, както и за това да изживееш Смолян на един дъх.

Тръгваме в 10 сутринта от София за Смолян, но се оказваме на тържеството чак в 20 часа, за партито. За съжаление пропуснахме (ние сме аз и съпруг :)) подписването на брачното свидетелство, както и църковния брак. Нямахме възможността и да “пазим” булката, когато нейния любим е бил пред вратите на къщата.

Long story short – определено сме имали и по-добри дни. Тръгнахме с идея и нагласа, че 10 месечният ни син ще бъде гледан от баба си в Смолян, докато ние се забавляваме, но в крайна сметка по стечение на обстоятелствата останаха в Пловдив, приютени при нашите прекрасни кумуве. И трябва да ви кажа, че колкото и да беше наситен деня с напрежение и смесени емоции, нямаше как да се стекат по-добре нещата. Ако нещо трябваше да се обърка в този ден, то то си се обърка по най-добрия начин.

Все пак, успяхме да тръгнем отново за Смолян и благополучно да се чекираме в хотел “Рибката” около 19:30, да се подготвим набързо и да се присъединим към купона, след като бяхме пропуснали церемониите. Получи ни се доста добре… Посрещнаха ни колегите ми, заедно с младоженците в кръгова прегръдка. Вечерта продължи със забавление, много истории, танци, музика и смях до 3:45 сутринта (поне за нас). Сватбата определено беше една от най-добрите сватби евър. Ако сватбата беше картина, то на нея бяха изобразени Доби и Весо – пъстри, добри и даващи любов души! Беше щура с много добре подбрана музика. Отстрани погледнато изглеждаше все едно гледаш публика на концерт, някъде на живо, в бар под звездите. На едно и две парчета електронна музика, дори стана нещо като пого, което мен лично страшно ме впечатли. Гостите бяха на ниво и не оставихме дансинга празен, дори и на някакви засукани хора, които само хората от Смолян, явно си знаят. Предполагам, че когато си родом от този край, учиш всички хора по физическо в началното.

младоженците

Така, младоженците бяха прекрасни, речта на кума – epic, музиката и танците на ниво, времето нямаше как да бъде по-добро, макар че беше хладно, дори чух един ценен лаф, когато отивах към тоалетната, а именно: “Да кажеш, че е гейско, няма същата тежест, като да кажеш, че е пе*ера**ко”. Съгласна съм.

Благодарение на това тържество на любовта, забравих тревогите си от деня и успях да се потопя в нощта, толкова хладна със свеж дъх, от Смолян с любов. Беше вълшебство. Намерих време да благодаря за богатството, което имам и което ми подарява тези невероятни спомени. Това богатство е приятелството.

Това приятелство, пък ме отведе в Смолян. Град, който свързвам със ски сезона и който не съм посещавала извън зимния сезон.Обожавам пътя от Пловдив до Смолян, може би по-точно от Асеновград до Смолян. Толкова е красиво и зелено. Дърветата образуват естествени, високи в небето тунели,а над тях планини и синьото небе. Свежестта на въздуха, вятъра в косите и леката прохлада, която се засилва все повече с приближаването на Смолян, само те подготвят за това, което предстои. Докато пътувате към Смолян, лекото гъделичкане на природните ни богатства ще ви накарат да се чувствате страхотно и да забравите всичко, което някога ви е тормозило. Това, наистина е само началото на изживяването Смолян.

Предвид, че моят престой беше кратък и не позволяваше да разгледам града много, аз вече го обикнах, на един дъх. Обикнах сутринта. Отворих очи и видях планината. Излязох на терасата и накъдето и да се завъртах, виждах планини, зеленина, ярко слънце, поднесени с чист въздух, който изпълваше дробовете в екстаз. Това обикнах. Навсякъде в Смолян се откриват приказни природни пейзажи. Буйната му зеленина успокоява и радва със своята свежест, докато сърцето ми вече се губи между спомените от нощта и великолепието на сутринта…

Изживях Смолян на един дъх, разгледах го, возейки се в кола, но улових духа му, а това е сериозна причина да се върна и да го опозная.Родопи ще ми го пазят и ще го разкрасяват, докато се върна, знам.

 

P.S.  За всички с чувство за хумор и малко въображение 🙂

Сватбата беше на една прекрасна ливада, за което бях предупредена да си нося удобни обувки, евентуално за преобуване. Така и не се наложи да събуя токчетата, а сандалите, които си бях взела, са същите, с които пътувах и останаха в колата, пред хотела, в който се състоя тържеството. Тръгнахме си рано сутринта към хотела, в който бяхме отседнали, заедно с приятели. Спахме 4 часа и в 8 сутринта днес, след бързо освежаване се запътихме към ресторанта на хотела за закуска. Моите обувки все така, обаче си бяха в колата, която беше доста далеч, пред друг хотел и не ми оставаше друго, освен да си обуя високите обувки от снощи.Проблем, обаче изникна с това, че бях с дънкови къси панталони и риза с прекалено изрязано за мен деколте, но някак съм решила тези дрехи за подходящи за път вчера. Така, с това тоалетче и високите токове се отправих, без слънчеви очила, но с главоболие към ресторанта. Не ме е било толкова срам от доста време насам. Докарвах го на среден клас лека жена. За да стане по-интересно, моят любим решава да извика такси и да отиде да вземе колата от хотела, в който беше сватбата и ме оставя сама да довърша закуската. Аз, умряла от срам от хората, които закусват около мен, дърпам презрамки, за да вдигна деколтето, докато не получих съобщение, че ключа за колата е в чантата ми, в стаята. Взех телефон на такси, отидох до стаята, взех ключа и потеглих към другия хотел. Такси шофьора беше озадачен да ме закара от един хотел до друг и то с този външен вид и настроение за масово убийство, но както казах докарах се за поне среден клас жрица на любовта, така чеееееееее съвсем нормално да има поръчки рано сутрин 😀 Накрая нямах пари да си платя таксито и мъжа ми се появи до вратата да подаде 10-те лева. Срам много, обувки малко.