Хемингуей казва, че всичко, което е далеч от морето, е провинция. Аз казвам, че всичко, което е близо до морето, носи душа. Морска душа. Морето е дом на надежди и мечти, пристан на щастието между пръстите на краката. Душата е и в капките солени страсти по кожата и солените коси. Всички тези капчици носят морска душа, която почти мога да докосна с ръце.

Морето е обещание за спокойствие, което носи тиха радост и усмивки, отразяващи се в синята вода. Душата му ще отвлече мислите ти и ще забравиш…

Край морето живота е различен, някак нереален. Близо до морето всички несгоди, всички проблеми и нюанси на сивотата от ежедневието, сякаш не са истински и бързо забравяме за всички тях. И е толкова лесно.

Морето е магия. Красива и опасна магия, която може да те погуби или да ти даде всичко, за което някога си мечтал. Душата му ще се слее с твоята и сърцето ти завинаги ще остане в плен на морето. Това е най-често срещаната любовна история.

В морето са се влюбили толкова много творци, а все още никой не е успял да опише с думи какво е изпитал от тази магична любов.

Споделям 4 известни мисли, в които смисъла за притегателната сила на морето е уловен (почти) :

“Когато забравя колко талантлив е Господ, просто поглеждам към морето.”

Упи Голдбърг

“Когато се взирам в морето, ми се струва, че вълните му отнасят мъката ми.”

Елчин Сафарли

Аз търсех свобода, пространство на открито и приключение. Намерих ги в морето“

Ален Жербо

„След като веднъж ви омагьоса, морето ви държи в плен на чара си цял живот“

Жак Кусто

P.S. Моята морска ваканция бе на родното черноморие, което за мен не е на мода, не е и демоде. Аз си го харесвам и въпреки всички критики към него за мръсните плажове, пренаселените чадъри по плажа, отношението на хотелиери и т.н. и т.н., аз бях свидетел на нещо, което прави всичко гореизброено напълно безсмислено. Един младеж, на може би 17-18 години, гледайки момиче в очите, в нежна прегръдка й говореше за полета на птиците. Птиците, които оставят сянка по скалите, в които се разбиват вълните на морето. Това каза момчето на момичето, двамата загубени в погледите си. И знаете ли? Те не са разбрали, че е мръсно или пък не е, нито са разбрали дали има много хора на плажа, дали се вика около тях. За тях важни бяха птиците, скалите, поезията и очите им.

Близо до морето, поезията се ражда и заживява в очите на влюбено момиче …