На 22 юни през далечната 1949 г. е родена самата МЕРИЛ СТРИЙП. Живата легенда на киното днес става на 70 години! Честита да ни е! Обожавам я! За мен Мерил Стрийп е вечна, с таланти от друга планета или друга вселена и излъчваща невероятен чар. Най-хубавото е, че не е типичната красавица и това я прави още по-страхотна! Истинска е!
Както обичам да казвам: Мерил Стрийп може да изиграе акулата от “Челюсти” и ПАК ще вземе Оскар…
Преди да ви споделя абсолютно задължителните филми с нея, които всеки трябва да гледа, ще ви напиша малко за Мерил.
Баща ѝ е от германски и швейцарско-германски произход. Бащината ѝ линия датира назад до Лофенау, Германия, откъдето е вторият ѝ прадядо, емигрирал в САЩ. Друга линия на семейството на баща ѝ е от малък град в Швейцария, в кантона Обвалден. А по майчина линия Мерил има английски, германски и ирландски произход. Някои предци от майчината ѝ линия живели в Пенсилвания и Роуд Айланд. Нейният осми прадядо, Лорънс Уилкинсън, е един от първите европейци, заселили Роуд Айланд.
Някак се усеща европейската нишка в присъствието ѝ …
Амбициите ѝ в гимназиалните години я насочват към операта, но като студент във Васар се захласва по актьорското майсторство. Записва се след това в Йейл да следва драма. Всичкото това образование, в комбинация с нейния космически талант си казват думата още през 1977, когато изиграва Джулия – разтърсваща роля и на следващата година идва и първата номинация за Оскар за “Ловецът на елени”. Мерил Стрийп има общо 21 номинации за Оскар и 3 статуетки.
След първата номинация следват и феноменалните роли в киното като в “Крамър срещу Крамър” , “Изборът на Софи”, “Мостовете на Медисън” с моят любим сърдит дядо Клинт Истууд.
Самата Мерил е известна с това, че е перфекционист, когато става дума за актьорство. Също така лесно и бързо усвоява почти всеки акцент, има страх от хеликоптери, забравила си е наградата Оскар от “Крамър срещу Крамър” в тоалетната след церемонията, ходила е на уроци по пеене дълго време, има фотографска памет.
Когато се влюбих в нея, осъзнах бързо, че намирам послание във всяка нейна дума. Всяка нейна реч по какъвто и да е повод ме кара да настръхна. Обожавам да я гледам по церемонии, да се появява на червените килими, да виждам с кого е приятел от бранша, погледите и осанката. Обожавам да я гледам, за това и не ми омръзва да гледам филмите с нея по 3-4 пъти.
Можете да си представите за всичките тези години в киното колко много филми е снимала Мерил Стрийп. И вероятно можете да се досетите, че всички са добри. Да..
Няма слаба роля…Трудно ми е да избера само няколко филма, но все пак мисля, че наистина си заслужава всички да гледат:
Дяволът носи прада – вълнуваща история за младо момиче , което завършва журналистика и има амбиции да бъде разследващ журналист и да се бори за неправди, но вместо това попада в модно списание. В този филм се разказва за две жени от различни поколения, които получават важен урок, а именно стойността на истинските неща в живота. Всяка минута си заслужава гледането, а ако си падате по мода, то задължително ще ви хареса целия гардероб на каста.
Желязната лейди – тя го направи с финес! Вероятно само тя би могла да изиграе Маргарет Тачър, защото в един момент, гледайки тази лента започваш да се потапяш в историята и забравяш, че това на екрана всъщност не е г-жа Тачър. Изключително добро превъплъщение, което удря на правилните места. Емоционално издържан пърформанс – всички страхове, загубени спомени, объркани реалности. Като зрител започваш да изпитваш всички тези емоции с нея и колкото и да е болезнено на моменти, искаш повече. От този филм съм запомнила нещо, което много ме впечатли – сцената, в която ТЯ казва на съпруга си, че няма да умре, миейки чиниите у дома и не е такава жена и той да не очаква от нея това. Сцената е разтърсваща, защото Мерил има пронизващ и светещ поглед, все едно наистина предстои да изгражда политическата си кариера. Толкова е добра!
Часовете – историята на три жени от различни епохи, чиито съдби се преплитат посредством романа „Госпожа Далауей“ на Вирджиния Улф. Героините са много интелигентни, но затворени, не намират удовлетворение в рутината и се опитват да си върнат онзи съкровен миг, в който са изпитали върховна наслада от живота. Мерил Стрийп е в ролята на литературната редакторка Клариса с присъщото си майсторство. С неповторимата си acting чувствителност пресъздава най-добрите кадри във филма, които някак се запечатват в съзнанието ти. Един ден, ако някой ви попита дали сте гледали “Часовете” ви гарантирам, че образите, които ще изплуват в съзнанието ви ще са с участието на Мерил.
Изборът на Софи – запознайте се със съвършенството в актьорството! Историята на оцеляла след холокоста Софи, която носи ужасно чувство за вина и ужасните спомени от миналото. Може би единствената причина за Софи да живее е мъж, който обича – Нейтън, който е обсебен от Холокоста. На пътя на така или иначе невъзможното им щастие стоят ужасни призрачни образи и мъчения, които трябва да бъдат споделени. Играта на Мерил Стрийп отново има доминиращо присъствие, хиляди нюанси на сложен образ и пълно сливане с него, както и добър акцент. Сигурна съм, че звучи като невероятна драма и това може би е отблъскващо. НО! Заслужава си, всяка една секунда….
Не мога да продължавам да описвам всички страхотни филми с участието на акулата (от “Челюсти”), за това ще изброя още няколко, които да запишете в списъка си за гледане по-късно:
И разбира се, не пропускайте да я гледате във втори сезон на “Големите малки лъжи”(HBO) , където титаничната рожденичка е в поредната си силна роля, този път на майка, загубила скоро сина си и изпълнена със съмнения около смъртта му. Този сериал ще стане още по-велик с развитието на героинята на Мерил Стрийп! Тя е ядосана, цинична, съмняваща се в почти всичко, с крайно остър език скърбяща майка, свекърва и баба. Усмивките, които все пак показва на екрана напомнят на дяволът от друга емблематична роля…
Честита да си, Мерил Стрийп!
Leave A Comment